Карнавалите - от миналото до днес

публикувано на 04.11.19 в 15:31

Снимка: БТА

Празниците са, за да се празнуват, казва етнологът.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата в предаването “Радиоприемница” тази седмица е посветено на празниците и карнавалите у нас и по света.

"Празниците са, за да се празнуват. Няма как да застрашават българските традиции, защото те се спазват и празнуват. Никой от тези празници (Св. Валентин, Хелоуин) не застрашава българските традиции и не замества празника. Празникът Хелоуин няма общо с традицията на кукерите", казва етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев.

Празникът Хелоуин идва от Ирландия - това е денят, когато душите са пуснати, зловредни и трябва да бъдат прибрани и има няколко неща, които трябва да се случат. Има няколко елемента от този тип празници - души на починали, зли сили и маскирани персонажи, които трябва да ги прогонят, затова е маскирането на празника.

Ако може да се потърси аналог на празника в българската традиция, това са донякъде задушниците и Спасов ден - 40-я ден след Великден, когато душите на хората са на земята и на Спасовден се прибират горе. В българската фолклорна традиция злите сили излизат и идва "лошото време" от Коледа до Богоявление, когато са т. нар поганни дни или мръсни дни. Третият елемент - пазителите от злото - не са кукерите.

Още от много отдавна кукерите или кукове са описани като маскирани персонажи от Тракия, които са свързани с плодородието. Кукерите не гонят зли сили. Те играят в седмицата от Сирни до Месни заговезни - в периода, когато природата се възражда и тяхната роля е да спомогнат да се обърне зимата и да дойде пролетта и плодородието.
Тези персонажи, които имат функцията да гонят злото са сурвакарите, които излизат в мръсните дни, но и те играят за плодородие, обяснява етнологът.

Маската е важен елемент и в българските игри, и в карнавала. “Маската се използва, когато има граница между два свята, когато лицето трябва да направи някаква обредна функция. Много често лицето трябва да бъде скрито, маскирано, за да може да извърши тази обредна функция. Губи себе си, превръща се в магичното лице. Маската при маскираните персонажи е задължително страшна, за да изплаши страшното", обяснява Василев.

Подобно скриване на лицето е важно в много други обреди не само в българската традиция, а навсякъде. Лицето се скрива и в сватбените обичаи, например.

За страха, етнологът казва, че се появява там, където е нарушен редът, където нещо не се е случило. Има най-различни страхове, но традиционен е страхът от смъртта, както и от загубата на нещо. Разбира се, тези обредни функции и обичаи, касаят страховете от миналото. В днешно време никой не вярва, че от Коледа до Ивановден са най-мръсните дни и не трябва да излизат от вкъщи и да газят вода, но и до днес най-силните страхове на хората са свързани с непонятното.

Маскарадите в България са няколко - кукерските фестивали “Сурва” в Перник и “Кукерландия” в Ямбол, както и карнавалът в Габрово, който е градски карнавал. С годините фестивалите се променят - появиха се нови образи - вече участват деца и момичета, променят се и самите маски. Появяват се и нови теми в карнавалите. В България се появиха и много хранителни фестивали - фестивал на суджука, празник на смилянския боб.

Традициите не са нещо застинало - те се променят. В днешно време има бум на желанието на хората да научат за традициите и опитите да бъдат възродени те. Пример за това са популярните фестивали с национални носии или възраждането на стари ястия.

От Националния исторически музей организират и специални занимания за деца, освен това са част и от Sofia Gaming night.

Чуйте повече в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Карнавалите - от миналото до днес

Историята оживява - Георги Белстойнев

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Облачно с валежи от дъжд над по-голямата част от страната

"Форум", 27.11.25: Протестът беше масов, емоционален, успешен

От "Софийска вода" очакват 95% изпълнение на инвестиционната си програма за 2025 г.

Обществото се тревожи от насилието над/сред деца, но не подкрепя достатъчно

Академията за мода в трескава подготовка за годишните награди "Златна игла"