Гладоморът е черна страница в историята на Украйна. Масовият глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от политиката на съветското правителство, оглавявано от Йосиф Сталин. Повече от 25 страни са признали гладоморът за геноцид.
Подобно страдание са изпитали през зимата на 1946-1947 г. и много хора в Бесарабия. Именно за този по-малко известен период е провокиран българският журналист Петър Марчев (▼) и години по-късно – през ХХI век, създава документален филм и книга със спомени и разкази на оцелели от този втори Гладомор.
"Бях потресен и реших, че трябва да отида на място, да запиша последните оцелели свидетели на тези страшни събития", разказа пред Радио София авторът.
Той отива до Тараклия през 2006 г. и записва хора благодарение на братята Димитър и Иван Боримечкови – "трегери на българщината в Молдова". Публикува репортажи в български медии.
По-късно – през 2014 г. посещава същите места, вече с камера и оператор.
"Хората не таяха мъст, а по-скоро страх, потрес", допълни Марчев. И обясни, че причините и за двата гладомора на Сталин са едни и същи – да сломи духа на средното селячество в Украйна, за да се осъществява по-безпроблемно колективизацията.
Жертвите в първия Гладомор (1932-34) жертвите са около 7 милиона. А около 15 години по-късно – около 700 хиляди.
Етническите българи – жертви на двата гладомора, са около 100 000, коментира Петър Марчев.
Неслучайно неговият документален филм се казва "Незабрава".
Той е завършен през 2016 г., представян е на фестивала "Златния Ритон" в Пловдив, показван е и в Германия, излъчван е от една телевизия, но не и от БНТ.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Червен код за опасни горещини в почти всички области на страната обявиха за днес от НИМХ. Оранжев код е обявен единствено за областите Бургас, Варна и Добрич. Ще бъде слънчево, след обяд с незначителна купеста облачност. Ще духа слаб, в Източна България умерен вятър от изток-североизток. Ще се задържи горещо с максимални температури между 38° и..
България трябва да започне опити с извалявания от потенциални облаци, което е в интерес на земеделието и напояването. Това заяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз (член на голямата европейска организация "КОПА КОДЖЕКА"). Експериментите са свързани с измененията на климата и недостига на вода в някои райони на станата...
Ограниченията за строителство в крайградски зони на София падат от 2025 година, като огромни терени в крайградската зона на София ще сменят предназначението си. В земеделски земи ще може да се строи, а във вече урегулираните ще бъде позволено по-високо и по-плътно застрояване. Малка част от тях е предвидена за паркове. В Общия устройствен план..
В горещите летни дни Столична община, съвместно с FOX book café и музиканта и писател Петко Славов, представят "Live на червения диван" – серия от литературно-музикални вечери на открито с вход свободен. От 17 юли до 6 септември 2024 г. гостите и жителите на лятна София ще могат да се насладят на четири представления на открито с..
От Столичната община (СО) планират изграждане на система за разделно събиране на текстил, тъй като т. нар. "бърза мода" е много вредна за околната среда. Коментар по темата направи Надежда Бобчева, зам.-кмет по направление "Зелена система, екология и земеползване". По думите й към момента има три фирми, с които СО работи и които са специализирани..
На 19 и 20 юли 2024 г. в Правец ще се проведе "Pravets Art Nights". Музикалната програма и тази година е дело на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров. Първият концерт е на 19 юли, а вечерта е посветена на музиката на Гершуин. Заедно с оркестъра на Филхармонията, ще чуем и виртуозния немски пианист Себастиан Кнауер, каза пред Радио..
Петима музиканти от българската независима сцена представят своите експериментални музикални проекти в рамките на Lampa Sessions - авторската oнлайн поредица на творческия колектив Lampa Collective. Проектът може да бъде гледан в канала на организацията в YouTube, слушан в Spotify, а всичко за артистите и техните сесии можете да..