Отговорът на подобни въпроси изисква наличието на дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди, казват те. В предаването „Радиокафе“ доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. Мартин Иванов от Философския факултет разказаха, че цените отпреди толкова години са инструмент да разберем как са живели нашите баби и дядовци.
„Какво са купували, тъй като сега темата за инфлацията е много популярна, но начинът да бъде пресметнат този индекс, който ние направихме, е да се съберат цени – година по година и да се провери какъв е бюджетът, консумацията, теглата, какъв дял от нашите разходи отиват за храна, облекло, за алкохол и цигари, за транспорт и т.н., да им придадем тези тегла, съобразно нашите бюджети и да достигнем до един извод. В периода, в който има свободна Българска държава, нещата стават много по-лесни“, каза доц. Мартин Иванов.
Така например, те правят изчисления за периода 1750-2020 г., както за номиналните изменения на цените, така и за динамиката на реалните цени на някои ключови стоки.
На тази база те установяват, че за периода 1914-1944 г., цените нарастват с над 46 пъти, от 1944-1989 г., цените нарастват с близо 4 пъти, а за периода 1990-2020 г., цените нарастват с над 3800 пъти.
Доц. Ралица Симеонова-Ганева казва, че конструирането на подобен индекс е дълъг и трудоемък процес. Поради тази причина подобни проучвания са изключително редки в международната научна литература. Затова работят в екип от трима души и експертизата е съчетана от историческа, социологическа, икономическа и статистическа гледна точка.
„Това са много сложни процеси, предизвикателни за измерване, трудно се набавя информация за периода преди Освобождението, има методологични трудности. Ние се фокусирахме върху измерването на инфлацията, на динамиката на цените. Конструирахме единен индекс за всичките тези 250 години, за да можем да сравним цените. Трябваше да вземем предвид и паричните реформи. На практика една цена от 1985 г. не е приложима към съвремието“, обясни доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Тя добави, че през 1985 г., килограм, бял хляб е бил с цена от 0,40 лв., но ако цената му се е била увеличила, следвайки общото повишаване на цените в страната, през 2020 г. е щял да струва 2,40 лв.. Доц. Ганева уточни, че през 2020 г. белият хляб е бил с цена от 1,65 лв. Това отговаря на въпроса дали хлябът е бил по-евтин по време на комунистическия режим в сравнение с предходните и следващите десетилетия. Отговорът, според тях е „не“.
По отношение на дарителството за изследвания период, експертите установяват, че дарението на Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет в размер на 13 млн. лева през 1911 г., в днешни пари се равнява на 602 млн. лева.
„Очевидно братята Евлоги и Христо Георгиеви са били сред най-богатите хора в Европа, очевидно са били и сред най-големите филантропи…Има много дарители до Втората световна война, като има значение годината на дарението. Дарителите са много на брой, но най-открояващият се е Димитър Ценов, който прави дарението за Свищовското висше икономическо училище. Там дарението е 1 милиард и 700 хил. лева“, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Какво сочат останалите данни от проучването на доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.
Коментатори във "Форум" тази седмица са юристът Мими Шишкова и председателят на Управителния съвет на фондация "Общество.бг“ Жоро Пенчев. Заедно с водещата Елена Пъневска, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - "Спаси София" свалят доверието си от столичния кмет Васил Терзиев . Това обяви на пресконференция лидерът на партията..
Започна 12-ият сезон на благотворителната инициатива "С тениска на бала“. С набраните средства ще бъдат осигурени стипендии за студенти без родители. Тази година инициативата дава възможност участниците сами да създадат визия за своята тениска, каза пред Радио София директорът на Столичната организация на БЧК Пепа Недялкова. "Това е..
Българският хелзинкски комитет представи Годишния доклад за състоянието на правата на човека в България през 2024 година. Той включва задълбочен анализ на ключови събития, законодателни промени и практики, повлияли правата и свободите на хората в страната през изминалата година. В рамките на събитието бяха представени основните изводи и..
Работодателите в страната запазват умерен оптимизъм по отношение на пазара на труда през периода април-септември 2025 г.. Това сочат данните от националното изследване на Българската конфедерация по заетостта. Оттам отчитат и положителен коефициент на заетост от +3%. Той бележи лек спад с 1% спрямо предходните шест месеца и значително по-ниско..
След 15-ина награди от фестивали и конкурси, първият пълнометражен филм "Краят на реката" на режисьора Васил Барков ще бъде официално представен пред българска публика на 24 април (четвъртък) в Дома на киното. Васил Барков е роден през 1972 г. в Бесарабия, Измаилски район, Украйна. Две години следва в Морски университет в Одеса. През..
"Спаси София" свалят доверието си от столичния кмет Васил Терзиев, обяви на пресконференция лидерът на партията Борис Бонев. По думите му, администрацията на София няма ясна визия и ясни цели, а това не може да бъде успешно. Лидерът на "Спаси София“ съобщи още, че Илиян Павлов - единственият зам.-кмет от партията, подава оставка. От..
Национален музей "Земята и хората" чества Световния ден на Земята-22 април, с 33-тото издание на Международния музикален конкурс "Музиката и Земята" и тематична постерна изложба. “Международен конкурс за композитори и изпълнители "Музиката и Земята" отговаря напълно на мисията и политиката на музея. За първи път се е състоял през 1993 г. и днес..