Той е посветен на ранното кино, филмовите архиви и аудио-визуалното наследство.
Пилотният "Епизод 1: Пионерите", беше излъчен в края на месец януари, и вече е наличен в подкаст платформите. Той разказва за зараждането на киното, за първите му стъпки от панаирджийско зрелище до превръщането му в изкуство – от прожекциите на братя Люмиер в парижкото "Гранд кафе" до появата на първите филми на територията на България. Как се е случвало киното, когато кинозалите все още не са съществували, за странствата на първите кинопрожекционисти, а и за първите родни ентусиасти, които използват новата технология, за да разкажат своите истории.
Представите за филмотечно кино в средата на ХХ век се свързваха с представянето на некомерсиални, качествени европейски филми. Има ли връзка името на подкаста „Филмотечно“ с тази представа, кои са авторите на идеята за неговото създаване, разказа в предаването "Радиокафе" Галина Жекова, филмов експерт от Българска национална филмотека (БНФ) и един от двамата водещи на подкаста, заедно с киноведа Росен Спасов.
"Дълго време с колегите с които започнахме проекта, мислехме какво да е името, минахме през всякакви идеи, но някак си „филмотечно“ най-много ни пасна", сподели тя. Кръстницата дала именно това име на подкаста се оказва репортерът от БНР Яна Пункина.
"Филмотечното кино продължава да съществува, за съжаление по малко по-редуцирана програма, поради авторски права и различни европейски регулации. Ние в момента не можем да си позволим този лукс да показваме стари европейски филми, тъй като правата са много скъпи, но продължаваме да пускаме българско кино от програмата на БНФ и филмотечно кино "Одеон".
До края на 2024 година, ще бъдат публикувани 6 отделни тематични броя.
"С тези 6 епизода мисля, че ще успеем да се справим, така че да имат качествено съдържание и много интересни гости, които да представят нашия замисъл. Идеята е този подкаст да продължи да съществува във времето", увери Галина Жекова.
По думите ѝ, тази година екипът е заложил върху малко по-началното, ранното развитие на българското кино.
"Започваме с Васил Гендов и останалите пионери, но същевременно се опитваме да не се фокусираме изцяло върху най-ранната история на българското кино, за да обхванем и другите филмотечни дейности", допълни тя.
"Филмотечно" си поставя за цел да проследи българската следа в световните процеси, довели до зараждането на киноизкуството, с особен поглед върху ранното българско кино, но и развитието на кинокултурата в България – от първата прожекция през 1886 г. до днес.
Темите, които ще бъдат представени, обхващат историята, теорията и естетиката на прохождащото българско кино, а с тях и формирането на производствена среда и кино показа.
Първият епизод на "Филмотечно“ е посветен на появата на киното в България, с гост д-р Петър Кърджилов, киноисторик, а връзка между старото кино и съвременноста прави Теодора Дончева - киноспециалист, автор на книга за пост тоталитарния период на българското кино от Прехода насам.
"Вторият епизод на "Филмотечно", който вече публикувахме на 31 март се занимава с фестивалите за реставрирано и архивно кино – тема, която не е много популярна, а в световен мащаб се обръща все по-голямо внимание на архивите и все повече европейски държави акцентират върху значимостта на архивите, историята и нейното съхранение, там на гости ни беше един специалист, българка, работеща в каталунската филмотека – Мариана Христова, изключителен специалист, куратор на каталунската филмотека за източноевропейско кино", разкри Галина Жекова.
Във всеки брой на подкаста ще има гостуващи експерти, които заедно с водещите, ще обрисуват по-пълна картина, както на епохата, в която е ситуирана темата, така и нейното изчерпателно и атрактивно представяне.
На всеки 2 месеца ще има публикуван епизод.
“Филмотечно“ може да откриете в подкаст платформите и фейсбук страницата им.
Още интересни аспекти от разговора на Гергана Пейкова с Галина Жекова чуйте в звуковия файл.
Във второто издание на "Форум" тази седмица д-р Галя Манчева и Ирина Илиева бяха провокирани и коментираха следните теми: Кое създава идентичността ни като българи ? Уникалните богатства и качества на родината като местоположение, ресурси, традиции, хилядолетната история, постиженията на хората. Какво (не) правим за славата на България? Според..
Какво трябва да направят жените, за да запазят по-дълго здравето си? Катя Василева разговаря по темата с д-р Васил Бранков - специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина . Разговорът започна хронологично – от най-младите, през теми за здравното образование – превенция, фертилитет, преминаването на дамите през..
В София се провежда 38-то общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), където местна и централна власт влизат в общ диалог за основни приоритети и предстоящи задачи в контекста на редовно правителство, но и на редица предизвикателства наследени от миналите години. Кое е най-важното от днешния диалог между..
В Световния ден на енергийната ефективност неправителствени организации призоваха публичните институции да прекъснат с кампанийността при обновяването на жилищния фонд в България и да се премине към работеща и постоянно действаща система, така че да се създадат условия за планиране и прогнозиране на целия процес. Експертите от..
Басистът Веселин Веселинов-Еко и пианистът Милен Кукошаров са сред утвърдените джаз музиканти у нас. Двамата съмишленици предизвикват себе си в редица импровизации в музиката. Те разказаха в предаването “Радиокафе“ за “Приключение в света на огледалните молекули “ – музикална интерпретация на молекулярно ниво. “Аз намирам..
Първото в България фрийрад ски и сноуборд състезание, което дава възможност за участие на деца и младежи, няма да изневери на практиката и тази година отново очаква всички малки скиори и сноубордисти, които искат да се включат в надпреварата в дълбокия сняг на Витоша. Витоша X Lines ще се проведе за девети пореден път. “Имаме девет категории за..
Понятието феодализъм и съвременните му интерпретации ще бъдат представени на дискусия на 6 март 2025 г., от 13.00 ч. в зала "Акад. Иван Евстатиев Гешов“ в централната сграда на БАН. Събитието се организира като част от дейностите по проект "Исторически хамелеони“, реализиран от Института за балканистика с Център по тракология при Българската..