Какво е да си шампион с поезия

"На първо място аз се възприемам като творящ човек и на второ като активист. От седем годишна свиря на флейта, първо учих в Плевенското музикално училище, после в Бургаското. След това започнах с поезията, съвсем от малка пиша, после дойде киното и визуалните изкуства, театърът, с всичко се занимавам по малко, правя и арт инсталации", сподели талантливата поетеса.

Защо ни е нужна днес поезията?

"Поезията на първо място е самоизразяване. Даже да не показваме поезията си винаги, според мен е важно всеки човек да пише за да е по-спокоен и да не изкарва емоциите си на другите хора. В крайна сметка специално в наши дни поезията е терапия и после можеш да се свържеш с други хора. Има много смисъл в поезията", каза тя.

По думите й идеята на конкурса е да създава междукултурен диалог и така се е запознала с много хора от различни страни. Стихотворението "Дървото с некролозите" се е появило, когато нейният баща е бил в кома, тя е видяла едно дърво с некролози и двете са се съчетали в стих, споделя Славкова. Тя отбеляза, че поезията й е универсален код за общуване, защото поставя общочовешки теми за семейството, паметта и смъртта. Освен поетеса тя е и активист, работи за Грийнпийс, като в момента домакинства младежкото пространство "Магнит", където се провеждат най-различни безплатни събития:

"Събитията не са само екелогични, имаме артистични и социални събития, като тепърва ще го развиваме за да стане общност от активни млади хора."

Най-голямата от трите си сестри Славкова се е запалила по еко активизма от своята майка, а от баба си, която пък е филолог е наследила любовта към литературата. Поради липса на свободно време не чете толкова активно колкото, когато е била малка, но все пак на две седмици прочита по една книга, споделя Славкова. Любимият й поет е Христо Фотев, но харесва много и творчеството на Георги Господинов.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.