Член 48 от Конституцията на Република България гласи: Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условията за осъществяване на това право. В точка втора е записано: Държавата създава условия за осъществяване правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

Световната здравна организация определя хората с увреждания като най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може  по всяко време да стане неин член, било поради злополука, заболяване, или старост. В повечето случаи уврежданията се разглеждат като резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен конфликт. През март 2021 г. Европейската комисия прие стратегията за хората с увреждания за 2021-2030 г., в която включи основните препоръки на Парламента. По данни на комисията в ЕС има 87 милиона души с увреждания. Коефициентът на заетост на хората с увреждания на възраст между 20 и 64 г. е 50, 8 %, а на хората без увреждания – 75% . 28 % от хората с увреждания в Евросъюза са заплашени от бедност или социална изолация, спрямо 17,8% от общото население.

Каква е ситуацията в България? Пазарът на труда гостоприемно място ли е за хората от уязвимите групи? Д-р Петър Стайков, председател на сдружение „Център за подкрепа на социалната интеграция“ коментира: "Трудно е за един незрящ да си намери подходяща работа на свободния пазар на труда. Причините са много, разбира се, има обективни и субективни. При нас субективните фактори са и обективни. Ефектът от миналото продължава през настоящето и върви към бъдещето, за съжаление." Работещите хора със зрителни увреждания са под 10 %, заяви Стайков. 

По темата за правата на хората с увреждания в сферата на заетостта и социалната политика, Капка Панайотова, изпълнителен директор на Сдружение „Център за независим живот допълва: "Вече толкова години продължава тази архаична политика на медицинско третиране и то лошо третиране на хора с увреждания, като болни хора, което е подход забравен в Европа, от поне 30 години. Принципно имаме законодателство, което забранява дискриминацията по признак увреждане, но в същото време законодателството и практиките изравняват възможностите на хората с увреждания, спрямо тези без увреждания. Социалната политика има този недъг. Тя не води до изравняване на възможностите на хората с увреждания, чрез подходяща индивидуална подкрепа и адаптиране на средата. Това е основното, а трудовите права са нарушени в резултат на този подход."

Към уязвимите групи се причисляват и хората от ромската общност. Те трудно се адаптират на пазара на труда, без образование и квалификация. Ганчо Илиев, председател на Сдружение „Свят без граници“ уточнява: "Голяма част от ромската общност не търси активност поради факта, че по-голяма част от тях са с по-ниска степен на образование. Голяма част нямат придобита професия и в повечето случаи трябва да работят ниско квалифициран труд, с много нисък стандарт на заплащане. Това е демотивиращо за хората, които живеят и работят на територията на България."

Изводът е, че трудовата реализация на хората от уязвимите групи е трудна задача, с много неизвестни.

По данни от административната статистика на Агенцията по заетостта, през периода януари-май 2021 г. на работа са постъпили общо 104 330 лица, регистрирани в бюрата по труда. От тях, лицата от уязвимите групи са 64 032 или 61.4%.

• Започналите работа младежи до 29 г. са 16 998. Относителният им дял спрямо общо започналите работа от групата на уязвимите лица е 26.5%.
• 33 614 са безработните лица над 50 години, започнали работа през периода. Относителният им дял спрямо общо започналите работа от групата на уязвимите лица e 52.5%.
• Продължително безработните лица (регистрирани в бюрата по труда над една година) започнали работа са 10 215. Относителният им дял спрямо общо започналите работа от групата на уязвимите лица e 16%.
• 3 205 са лицата с увреждания, устроени на работа през разглеждания период. Относителният им дял спрямо общо започналите работа от групата на уязвимите лица e 5%.