„Моят дядо Христо Димитров Комитата е бил най-близкият човек на Левски в с. Златна ливада. Няколко пъти дядо ми се е срещал с него и Левски се е крил в неговата къща, когато минавал насам или е идвал в Чирпан при Георги Данчов Зографина. Веднъж, когато тръгвали рано сутринта за с. Ябълково по комитетски дела, дядо ми преоблякъл Дякона в женски дрехи и го повел към каика, с който трябвало да преминат реката. Каякарят засукал мустак и започнал да задява „младата жена“. „Но дядо ми му показал запасаната малка брадвичка на кръста си и му дал да разбере, че ако закачи момата, ще му отсече главата. Когато слезли от лодката, Левски похвалил дядо ми за смелостта и му казал, че бил безстрашен като комита. От тогава вероятно остава и прякора му Христо Комитата.“ Така започва разказа си за спомените, които се предават от уста на уста в рода на дядо Христо Комитата и жена му баба Дяля Комитката тяхната праправнучка Ирина Панева, кметски наместник на чирпанското село „Златна ливада“. Споменът, разказван в рода на Комитови, все още е жив, че веднъж младият Левски  дошъл из тукашните села и в близката местност „Кукумявкините камъни“ заръчал на мома от Алтън чеир –турското име на с. Златна ливада, да намери дядо Христо комитата. И да му каже да носи ножици със себе си, че го чака другоселец на това място. Дядото бил беден човек, нямал други ножици, затова взел ножиците, с които стрижат овцете и отишъл на срещата. Тогава Дяконът подстригал косите си. „Затова съм убедена, че Дяконът е захвърлил расото си не край сопотския манастир, а тук край Златна ливада…Тогава селото се е казвало Алтън чеир“, продължава  спомените на своя род Ирина Панева.

 Наскоро нейни братовчеди разказали какво знаят от техните родители. Когато Левски е опериран от апандесит двадесетина дена са го гледали в малката къщичка на баба й Дяля и дядо Христо. За съжаление днес къщата в с. Златна ливада не е запазена – с времето се е срутила след като наследниците не могли да се разберат. Макар през 70-.те години на миналия век един от братовчедите да събрал достатъчно документи, по неизвестни причини, къщата не могла да стане музей.  

 „Дядо ми бил дребен, но много енергичен и много смел човек. Майка ми е разказвала, че баба ми Дяля, която хората наричали заради него  Комитката, го гледала дълги години на легло. Бил ранен като опълченец в боевете на Шипка и трябвало баба ми да върти цялата къща и челяд. Тя  доживяла до 100 и няколко години. От нея знаем за връзката на Апостола с  дядо ми и за идванията му в селото“, завърши разказа си Ирина Панева.