ЕК засилва политиките по ограничаване на вредните емисии. Това ясно проличава от последното предложение на Брюксел, оформено като законодателни инициативи в пакета "Готови за 2030 – Готови за 55". Името на пакета от 13 мерки на еврокомисията идва от поставената амбициозна цел за свиване на отделяните от 27-те страни членки вредни емисии с 55% до 2030г.. По същество предложенията разширяват система за търговия с въглеродни квоти, засягайки сградите и автомобилите. В основата на новия подход, който ЕК предлага, е опитът за разширяване на механизма за ценообразуване на въглерода в ЕС, по-известен като Система за търговия с емисии. Новите предложения, направени преди броени дни, срещнаха обаче несъгласие от страна на седем страни членки, сред които и България. Според българския евродепутат Радан Кънев новите законодатлени инициативи на ЕК целят ясно да бъде показано, че приетият наскоро климатичен закон далеч няма да остане на хартия. Пакет "Готови за 2030 – Готови за 55" обаче по думите на Кънев напуска сферата на реално изпълнимите цели.

На фона на екологичната експанзия на Брюксел България продължава да търси вярната посока за извървяване на енергийния преход. Страната ни предстои да представи своя План за възстановяване и устойчивост, в който са заложени редица стъпки по реално стартиране на трансформацията. На дневен ред са решенията, свързани с интегрирането в производството на електроенергия на газ, водород, възобновяеми източници и други. Във фокуса е и активна политика по изграждане на заместващи индустрии, с особена сила в района на "Маришкия басейн" край Стара Загора, където препитанието на близо 100 000 души е свързано с добива на въглища. Българският енергиен преход обаче може да бъде забавен с години, предупреди минният инженер Иван Арсениев. Причината е технологичното време, необходимо за извеждане от експлоатация на откритите рудници в "Маришкия басейн". Според Арсениев процесът ще отнеме близо 20 години и ще струва милиарди. Специалистът предупреди, че неспазването на технологията ще създаде екологичен риск в района, разположен в непосредствена близост до енергийния комплекс "Марица изток". Общата сума на дейностите, свързани с извеждането на рудниците от експлоатация, възлиза на поне 3млрд. лв., показват изчисленията на инж. Иван Арсениев. 

Към настоящия момент няма яснота откъде ще бъдат осигурени средствата за извършване на бъдещите дейностите по извеждане на маришките рудници от експлоатация. На този фон очакванията са след 2026г. въглищните централи да бъдат подложени на още по-високи цени на емисиите.