Белгия, Люксембург и Португалия са първите държави, към които Европейския съюз направи плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата му стойност по последни изчисления е 806,9 милиарда евро, а с него ще се финансират провеждането на важни реформи и инвестиции в страните членки. 25 от 27-те държави в ЕС вече са представили своите планове, 16 от тях са окончателно одобрени, продължава оценката на други седем, сочат последните данни. Само две са страните, които все още не са представили планове, една от тях е България. Следващият краен срок за страната ни е средата на 2022 година.
В момента у нас тече дискусия по четвъртата версия на Плана, публикувана за обществено обсъждане на 20 юли. Тя бе направена от служебното правителство. В нея са увеличени средствата за образование, здравеопазване и социалната сфера. Засилена е тежестта на сектор енергетика, за да се отговори на желанията за по-високи амбиции от страна на европейските институции. Обновеният план внася промени в четири цели и добавя нови, става ясно от публикувания проект. Сериозно разместване има по проектите в „Зелена България“, а бюджетът е съвсем леко редуциран - от 37 на 36,8 на сто. По-сериозно намаление - от 22 - на 17,8 и от 21 на 17 на сто има съответно по „Свързана България“ и „Справедлива България“. Сериозен ръст се вижда при „Иновативна България“, където делът на финансиране става 27,4 на сто при 20 % в първия вариант на плана.
Новата версия бе представена от вицепремиера по еврофондовете в служебния кабинет Атанас Пеканов. Той бе категоричен, че страната ни няма краен срок и не е нужно да се бърза и че има теми и ресори, по които трябва да се произнесе парламента. Именно затова Планът на България трябва да бъде внесен от редовното, а не от служебното правителство.
Колегата му в служебния кабинет - министърът на икономиката Кирил Петков определи промените като по-добри. Важните акценти са в образованието и иновациите, допълни служебният премиер Стефан Янев
Новата версия на Плана за възстановяване и устойчивост получи доста критики като най-сериозни бяха те от страна на синдикатите от КНСБ. Те излязоха и със специално становище, в което обясниха, че в Плана липсват конкретни мерки и политики за справяне с демографската криза и за насърчаване на качествената заетост и намаление на неравенствата.
Синдикатите изразиха тревога и от липсата на обща визия за енергийната трансформация на комплекса „Марица изток“ . „Това никак не е маловажно“, коментира регионалният представител на КНСБ в Стара Загора Галина Кирчева. Заложеното в плана изграждане на газова връзка към ТЕЦ Марица Изток 2 за нас е рискова инвестиция, допълни още тя
Критики към националния план отправиха и от сектор Туризъм, както и от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и от Института за пазарна икономика. От Центъра за изследване на демокрацията пък бяха категорични, че ако в Плана не бъде записан конкретен срок за извеждане от експлоатация на въглищните централи той няма да бъде одобрен от Европейската комисия. За пропуски и промени заговори и заместник председателят на парламентарната група на Има такъв народ Филип Станев. Дали обаче ще има и пета редакция на Плана за възстановяване предстои да стане ясно.
През последните месеци общо 800 европейци взеха участие в четири граждански панела в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа, за да изготвят препоръки как ЕС трябва да подходи към предизвикателствата пред себе си. Гражданите са избрани на..
Евродепутатите поставиха амбициозната цел, заложена в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, до 2050 г. екосистемите да се възстановят, да станат устойчиви и да бъдат добре защитени. Вече пет последователни години в българските..
Амбициозни цели белязаха отиващата си 2021 г. Eвpoпeйcĸият cъюз пpeдлoжи ефективна зaбpaнa зa пpoдaжбa нa нoви бeнзинoви и дизeлoви aвтoмoбили, включително хибриди oт 2035 г. Европейската комисия фиксира 55% спад на емисиите на CO₂, генерирани от..
Намаляващото и застаряващо население на Европейския съюз налага предприемане на навременни мерки за овладяване на ситуацията . Средната възраст на европейските граждани се увеличава, което предполага, че в бъдеще ще има по-малко хора в трудова..
Повече достъп и по-евтини лекарства е целта на новата фармацевтична стратегия на Европейския съюз. До 2025 г. се очаква над 50% от производствата на активни вещества да бъдат преместени на територията на ЕС, за да има и сигурност на доставките, коментира..
Изправена пред нови две заплахи, свързани с пандемията от коронавирус – увеличаващия се брой заразени дори в най-ваксинираните държави в Европа и появата на новия щам Омикрон, Европейската комисия предложи промяна в правилата за координация на..
Последният за годината Европейски съвет ще се проведе в Брюксел на 16 и 17 декември. Държавните и правителствени ръководители на страните-членки от Общността ще обсъдят и вземат решения по важни теми и проблеми. Лидерите ще обсъдят..
С цел борба с дискриминацията и гарантиране на правото на неприкосновеност на личния живот, ЕП настоява за строги гаранции, когато инструментите на изкуствения интелект се използват в правоприлагането. По този повод Европейският парламент прие..
България е единствената държава в Европейския съюз, която е увеличила драстично приема на антибиотици извън болниците през 2020 година. Т ова съобщи в доклад доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране..
Годишният бюджет на Европейския съюз за 2022 г. се очаква да бъде гласуван днес от Европейския парламент. Постигнатото споразумение е за поети задължения в размер на 169.5 милиарда евро и за плащания в размер на 170.6 милиарда евро. Тази..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net