Културните и творческите сектори на ЕС осигуряват важен принос за БВП и оформят идентичността и многообразието. Въпреки значителния им принос за икономиката и благосъстоянието на хората, положението на  работещите в сектора е несигурно.

Пандемията Covid‑19, обхванала света застрашава бъдещето на артистите във всички творчески гилдии, защото всички са засегнати от прилагането на мерките за социално дистанциране, последвано от отлагане, отмяна или отказ за провеждането на представления в театъра и операта, на запланувани музикални турнета, събития в концертните зали, на изложби в галериите, премиери на книги или представяне на интересни експозиции в музеите. Пандемията не просто разбърка афиша на проявите, тя го пренаписа с много неизвестни.

По този повод Парламентът призова Комисията да предложи „Европейски статут на хората на изкуството“, като определи обща рамка за условията на труд и минимални стандарти за всички страни от Европейския съюз.

Държавите членки трябва да гарантират, че лицата, упражняващи свободни професии и самостоятелно заетите лица, включително хората на изкуството и културните дейци, имат достъп до колективно договаряне.

Те посочват различията в националните законодателства относно правния статут на творците, които възпрепятстват сътрудничеството и трансграничната работа.

Държавите членки следва да работят за взаимното признаване на квалификациите и дипломите в областта на културата и творчеството, премахване на всички други пречки пред трансграничното движение и работа, например чрез преразглеждане на административните изисквания за визи, данъчно облагане и социално осигуряване.

"Дори преди пандемията много творци изпитваха затруднения и се нуждаеха от втори доход, за да могат да живеят прилично. Призоваваме държавите членки и Комисията да предприемат конкретни мерки за справяне с нестабилните доходи, неплатения труд и несигурността на работното място, както и за гарантиране на минимален стандарт на доходите на работещите в областта на изкуството и културата. Необходимо е също така да се избегнат бюрократичните тежести, като например разрешителните за работа или за провеждане на фестивали, заяви докладчикът по темата Моника Семедо.

Европейската театрална конвенция е най-голямата мрежа от обществени театри в Европа. Кърджалийският театрално-музикален театър е първият член от българска страна. Директорът на театъра Гълъб Бочуков поясни, че положението е тежко както за българските театрали, така и за работещите му колеги във всички страни на Европа. Голяма част от заплануваните проекти не се осъществяват или се отлагат за неопределено време. Десет пъти по-малко са изиграните представления. От 200 през 2019, за 2020 изявите са едва 20, коментира Бочуков. "Приключи годишната среща на Европейската театрална конвенция. тя се проведе между 28-30 октомври в Малта. Бяха обсъдени най-различни мерки. Едно от предложенията е театърът да стане пространство, което да е устойчиво и приобщаващо към артистична изява и свобода. Обещахме си през 2022 г. в Прага, на следващата среща на Европейската театрална конвенция, да обсъдим подробностите за рестарт на програмите", допълни още Бочуков.

Заради пандемията, както хората на изкуството, така и публиката стават все по-зависими от стрийминг платформите, които налагат на авторите "клаузи за изкупуване", като купуват от тях пълните авторски права срещу еднократно заплащане и по този начин лишават авторите от заплащане всеки път, когато произведението им се възпроизвежда.

Младият музикант и изпълнител Ангел Проданов, автор на песента „Няма работа за хора като мен“, не е съгласен с финансовата политиката на стрийминг платформите.

През изминалата 2020 г. секторът на културата и творчеството в ЕС е претърпял загуби на оборот от над 30 %, което представлява кумулативна загуба от 199 млрд. евро, като в секторите на музиката и сценичните изкуства загубите са съответно 75 % и 90 %.