В седмиците, в които тече битката за народната любов и доверие на кандидатите за кмет и общински съветници на местни избори 2023 поглеждаме сто години назад. когато жените не са имали право да гласуват. Всъщност, усилията за постигане на равни изборни права на силния и на слабия пол у нас започват веднага след Освобождението. Но се увенчават с успех цели 59 години след като страната ни е извоювала свободата си.

 И така, през 1937-ма година жените в България получават право да дадат своя глас на местните избори. Но не всички дами - с право на глас тогава са единствено жените майки от законен брак, разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора 

Давайки своя вот на местните избори, дамите не можели да бъдат избирани. Но пробивът се оказал полезен – защото през следващата година се провели избори за народни представители, а правото да гласуват на тях се разширило  – до урните вече били допуснати и вдовици, и майки над 21 години. Но дори и с навършени 21-а, неомъжените представителки на нежния пол пак нямали право да гласуват... 

През 1937-ма година местното дамско дружество "Пробуда" в Стара Загора организира първата предизборна агитация. Прави го деликатно и умно – агитацията не е за партия, а за конкретни кандидати.   

Едва след 1944 -та жените и мъжете получили равни изборни права – можели да гласуват и да бъдат избирани. 

Любопитна подробност е, че първата дама, част от местния парламент на Стара Загора не попада там чрез избори. На 16 март 1948-ма година  всъответствие с така наречената "Димитровска Конституция", приета през 1947-ма,  старата общинска управа била освободена и назначена нова. Златка Василева е първата дама, която попада в местния парламент на Стара Загора, разказва Райна Антонова 

 В историята на Стара Загора от онези времена е записано и името на жена-кмет - Минка Стефанова. Тя управлява общината само година и половина. 

Подобно и днес и век назад в България, за да бъде зает поста общински съветник не е имало изисквания за образование. Но пък по отношение на кметовете на големи градове  след 1935-та година се е изисквало задължително те да имат висше гражданско или военно образование.