Спомените, ръчно написани от сина на баба Тонка – Никола Обретенов са с дата 14-ти март 1928 г., Русе. Ръкописът е предаден в Държавния архив през 1963 г, но не се знае кой ги е предоставил. Той е заведен във фонда на по-малкия брат на старозагореца Георги Апостолов, който е бил част от командването на Ботевата чета заедно с Никола Обретенов - Константин Апостолов Минчев.

  „От ръкописа става ясно, че Георги Апостолов и сина на баба Тонка се запознават през ноември 1875 г. в Гюргево. Първоначалното недоверие на революционните дейци към старозагореца се разсейват от Стефан Стамболов, който го познава от подготовката на Старозагорското въстание.“, разказва Вяра Жекова от Държавния архив

   БРЦК го определил за помощник на главния апостол на Врачанския революционен комитет – Стоян Заимов. Никола Обретенов отговаря за Орхание.  На 26-ти януари  1876 г. в Букурещ срещат Ботев на улицата случайно.

  Двамата другари остават в къщата на Петър Попйорданов в гр. Бекет. Една вечер слугинята на домакина, маджарка, им гледала на карти. Казала, че вършат друга, тайна работа, въпреки, че се представят за търговци,  мислят еднакво и са като братя. Картите  предсказали, че те ще преминат през вода и ще отидат в един град, където ги чакат техни другари. Но единият ще пострада и на едно високо място ще се разделят. Никой от двамата революционери не приема сериозно тези предсказания.

  След кратко пребиваване в Оряхово, се връщат в Гюргево да подготвят въоръжени чети. Таньо Стоянов Николов и Панайот Хитов трябвало да застанат начело като воеводи. Но Хитов се отказал, защото смятал, че въстанието трябва да се отложи за следващата година, за да се подготви Сърбия за война срещу Турция.

  Тогава Обретенов и Апостолов убеждават Христо Ботев, че в българско хората чакат подкрепа- комитетът във Враца закупува оръжие и боеприпаси, същото правят и в Търново и в Панагюрище. Но Панайот Хитов отново отказал да стане войвода на румънската чета, и Ботев заявил, че той ще поведе четата.

  На 8.05.1876 г. Георги Апостолов съобщил на Обретенов, че Филип Тотю заминал за Сърбия, след като не получил исканите 1 000 наполеона за да поведе гюргевската чета. Младият калоферец трябвало да поведе и нея през р. Дунав.

  За прехвърлянето на четата, оръжието и боеприпасите е избран австрийския кораб Радецки. Билетите на част от българските юнаци, са закупени от русенския търговец Иван Стоянов. Трябвало да се представят за работници, пътуващи за Кладово, Сърбия в трета класа.

  Когато на 16-ти май Никола Обретенов получил телеграма с текст да предаде стоката на парахода, това било знак, че Ботев се е качил на борда и трябва да предаде сандъците с оръжието като сандъци със земеделските сечива на работниците. При Бекет  45 юнаци чакали с нетърпение пристигането на кораба с воеводата и другите момчета.

  Тук спомените на сина на баба Тонка приключват, подписани с датата 14.03.1928 г., Русе. За останалите събития по пътя на Ботевата чета, Обретенов пише по повод 50 години от гибелта на поета –революционер във  в. „Независимост“. Изрезки от тези броеве се пазят в друга архивна единица във фонда на Константин Апостолов Динчев.

 „От спомените на свещеник Георги Попдимитров от с. Скравена, на 22-ри май 1876 г. в селото са донесени 12 глави на ботеви четници. Предполага се, че една е била на Георги Апостолов“, завършва разказа Вяра Жекова.

 Това са фактите, за които четем в запазените  в Държавен архив Стара Загора спомени и изрезки от вестници. „Ние не коментираме двамата участници – Никола Обретенов и Георги Апостолов и техните действия. Само излагаме фактите според документите, които се пазят“, подчертава Вяра Жекова.