Обсъжданите промени в държавния бюджет, предложени от Министерския съвет на 51-то Народно събрание, поставят бизнеса в България в неконкурентно положение. Това посочват от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) в официална позиция, получена в Радио Стара Загора преди седмица.
Според професионалната организация един от основните казуси в предложенията възниква при промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Експертите са на мнение, че подобна данъчна политика излага българския бизнес на риск, без в същото време да постига каквото и да било съществено облекчение на бюджетните дефицити на страната.
Понастоящем България е единствената държава от ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но същевременно не позволява пълното облекчение за съществена стопанска дейност. В резултат на това държавата рискува да се превърне в една от членките на ЕС с най-високо ниво на ефективна данъчна тежест за сектора на услугите, където разходите за персонал имат най-голям дял, се посочва в становището. Особено ясно изразен е ефектът в секторите на информационните технологии и аутсорсинга, които имат най-голям принос в ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) в последните години, смятат от организацията.
Трудно може да бъде постигнат, дори е невъзможно, бюджетен дефицит от 3% при това ниво на заложени държавни разходи. Опитите с математически трикове да се "върже" този прословут дефицит в крайна сметка няма да бъдат успешни. Това мнение изрази в предаването "60 минути повече бизнес" Пламен Донев от УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и преподавател по данъчно облагане.
Експертът обясни и защо е непостижимо членството на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 година:
"Ако няма ограничаване на нарастването на държавните разходи, няма как България да се вмести в този критерий от 3%. В този смисъл аз считам, че ние няма как да изпълним критериите за членство в еврозоната".
Диференцираните ДДС ставки са пример за неудачна фискална политика и за неефективна социална политика, смята той.
"От ИДЕС не подкрепяме намалени ставки нито за ресторантьори, нито за хляба и брашното, нито за лекарствата по причина неефективност на тези мерки, като признаваме че има уязвими групи в обществото - пенсионери, социално слаби, за които трябва да се прилагат фокусирани мерки за подпомагане, но това не може да става през данъчната политика".
Темата плосък или прогресивен данък не е свързана с нивото на зрялост на обществото, а със степента на икономическо развитие. Попитан трябва ли има има смяна на данъчния модел, той отговори, че няма как да бъдат запълнени бюджетните дефицити при сегашното ниво на държавните разходи.
С последните промени в Закона за счетоводството около 4000 малки фирми отпаднаха от задължението за финансов одит. Според професионалната организация това крие проблеми, защото одиторите са единствените контролни органи, които проверяват отчетността на такива предприятия. Много по-рядко те подлежат на данъчна ревизия. Новите правила водят до влошаване на финансовата отчетност и бизнес средата у нас, коментира Пламен Донев.
"Когато тези около 4000 предприятия нямат проверени финансови отчети, това означава по-ниско качество на финансовата информация, влошаване на бизнес средата от гледна точка на надеждност. Увеличава се сивият сектор, намаляват се постъпленията от данъци".
България все още не е транспонирала промените в европейската ДДС директива. Очаква се през тази седмица темата да бъде обсъждана в Народното събрание.
Той припомни, че преди година бяха приети правилата за глобалния минимален данък в ЕС, но "ние ги въведохме по един сгрешен начин". Пламен Донев призова депутатите да отстранят допуснатите пропуски в законодателството, "за да не изглежда средата за бизнес у нас по-неблагоприятна спрямо другите европейски държави".
"Папа Франциск беше истински духовен водач на Римокатолическата църква и на християните по света. Той живя истински скромно, не беше популист. Надявам се неговото дело да бъде продължено от следващия папа." Това коментира в предаването "60 минути..
Недялка Керанова е родена на 24 април 1941 г. в село Татарево, Хасковско. Произхожда от бедно семейство, чийто поминък е земеделието. Баща ѝ Тодор Керанов бил прочут сватбарски музикант, цигулар в оркестъра на Рамадан Лолов. След участие в преглед на..
Къде свършва страхът и започва Надеждата - по този въпрос много може да ви разкаже, каже и покаже гостът на Радио Стара Загора на Светли понеделник. За някои той е човекът, който показва Живота такъв, какъвто е, в Централна и в Южна България...
Вчера се навършиха 100 години от най-кървавия атентат по българските земи и един от най-зловещите за целия ХХ век в света. На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия взривяват купола на черквата "Св. Неделя" . Загиват..
Във времето на продължаващия "Маратон на четенето", в Четяща Стара Загора", се състоя премиерата на "Жив", последната книга на писателя Емил Тонев. По негов сценарии са заснети игралните филми "Граница", "Сомбреро блус" и "Омбре". Разговаряме в Парк..
„Същността на поста е да изчистим душите си с покаяние и изповед, да изчистим съдържанието на чашата отвътре, не – отвън“, каза отец Петър от храм „Свети Димитър“ в последната седмица преди Великден, т.нар. Страстна седмица. Важно е да..
Най-важното е хората да познават пазара на имоти, ако решат да купуват или да продават имоти. Пазарът е динамичен и необходимо да се разполага с много познания за тенденциите и цифрите, на които да се осланяте, за да не губите пари, при сделка с..
Много хора обичат да получават цветя за подарък. Много хора обичат да поднасят цветя за подарък. Тези два факта определят цветарският бизнес като устойчив, но както всяка търговска дейност, и тази крие множество рискове. Климатични промени,..
На сантиметри от опасни хищници, нощуване под звездите в дебнене на перфектният кадър, уважение към биологичните видове в естествените им хабитати - това са само част от приключенията на Калин Ботев в света на фотографията и неговото отношение..
За малко нашето послание щеше да бъде заглушено, но успяхме и „Наехме този билборд, за да няма хазартна реклама на него поне за една седмица“, каза в ефира на радио Стара Загора Марио Мишев, ръководител Проекти в сдружение „Българска история“...
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net