„Високите температури влияят върху настроението, съня и хормоналния баланс. Те изчерпват ресурсите на организма и създават предпоставка за емоционална нестабилност“, обясни Овагимян, която работи в болнична среда с хора в криза. Според нея младите хора са особено уязвими, защото често страдат от самота, липса на социални контакти и хронично недоспиване.

По думите ѝ горещините засилват чувството за изолация и могат да отключат депресия, паник атаки или импулсивни действия. „Не бива да подценяваме сигналите – раздразнителност, затваряне в себе си, липса на интерес, промени в режима. Това са ранни знаци, че нещо не е наред“, добави тя.

Овагимян подчерта и повишения риск от самоубийствени мисли през летните месеци. „Горещините са доказан фактор за влошаване на психични състояния – особено при млади хора със зависимости или предразположеност. Необходима е активна подкрепа от близките – без натиск, но с внимание и навременна реакция“, каза тя.

Според специалиста обществото все още трудно разграничава ролята на психиатър, психолог и психотерапевт, а темата за психичното здраве остава табу за мнозина. „Стигмата е жива. Но има надежда – все повече млади хора търсят помощ. Важно е да разберем, че грижата за психиката е също толкова естествена, колкото и за тялото.“

В звуковия файл чуйте цялото интервю.