Рене Йорданова е певица с особено голям принос в развитието и професионалното израстване на трупата на Старозагорската опера в първите години от съществуването й.
Рене (истинското й име е Райна) Йорданова е родена в София на 20 октомври 1911 година. Баща й е убит на фронта през Първата световна война. след смъртта на майка й е отгледана от близко семейство. През 1934 година завършва средния отдел на Музикалната академия като ученичка на Мара Маринова-Цибулка, после за известно време продължава да учи и във висшия отдел.
Ориентирането й към Старозагорската опера е свързано с една случайност, за която разказва в спомените си:
"Един ден срещам Ромео Райчев, с когото се познаваме от следването ни в Музикалната академия и от разни участия в София. Заговорихме се и той веднага ме попита как е гласа ми, пея ли? Аз отговорих утвърдително, тъй като същата година на 23 май изнесох успешен концерт в Гюмюрджина. Тогава той ми откри, че е диригент на Старозагорската опера и ме покани в близките дни да ме прослуша ръководството. Това много ме зарадва и аз отидох на срещата. Изпях няколко арии, бях приета и ми възложиха партията на Маргарита във "Фауст " на Гуно. Така през 1944 година се влях в музикалния живот на Стара Загора. С ролята на Маргарита се справих много бързо, но тогава усилeно се подготвяше операта „Тоска“ и за около три месеца, с много малко музикални и сценични репетиции и с роля, която не е по моя натюрел, се изявих успешно на 20 май 1945 година. Така започва успешната кариера на Рене Йорданова, продължила две десетилетия на сцената на Старозагорската опера, като водещ сопран в лиричните и спинтови роли."

Рене Йорданова никога не сменя театъра, нито специализира някъде. Най-често е пяла Микаела от „Кармен“ (56 пъти), Татяна от „Евгений Онегин“ (43), Неда от „Палячо“ (40), Русалка от операта на Даргомижски и Марженка от „Продадена невеста“ (29 пъти всяка). В репертоара й влизат още Мими от „Бохеми", Чо-Чо-сан от "Мадам Бътерфлай", Маргарита от „Фауст“, Лейла от „Ловци на бисери“, Марфа от „Царска годеница“, Гергана от едноименната опера на Маестро Атанасов, както и редица оперетни героини. Тя поставя изпълнителски еталони, които трудно биха оборени и днес.
Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.
Непосредствено след одържавяването на Старозагорската опера изгрява звездата на Миньо Минев, за да освети едно уникално в своята интензивност, значимост и жизненост творческо дълголетие която се задържа на хоризонта. Миньо Минев започва работа в..
" Колкото и откъснато от политическия живот да е съществуването на една оперна трупа, 1944 година, е преломна и за живота на старозагорските оперни ентусиасти . Те дочуват гръмогласния рев на войната през звуците на "Фауст" от Гуно- нейната премиера на 18..
"1943 година Старозагорската оперна трупа била изправена пред тежък проблем – липса на художествен ръководител. След напускането на Димитър Христов, и дълги проучвания Музикалният комитет на Общинската опера кани Ромео Райчев, учител по музика в..
Вековната история на първата извънстолична опера е свързана с имената на много личности . По-голяма част от тях познати и останали в паметта на публиката , а други забравени в летописните й страници. Един от тях е Лазар Владиславов. Роденият през..
Роденият през 1911 година в Казанлък, в семейството на най-добрите самодейци, Йосиф Александров Йосифов , по-известен като Йоско Йосифов като малък се увлича по рисуването, но музиката се превръща в негова съдба. От 7-годишна възраст свири на..
Георги Стоянов е основател на Цигулковата школа в стара Загора. През есента на 1926 година е назначен за учител по музика в една от прогимназиите на родния си град. Същата година започват и участията му в живота на самодейната оперна трупа. Успехът на..
Във второто десетилетие на XX век България е в икономическа криза . Репарациите са на стойност два милиарда и четвърт златни франка. Българският лев остава без златно покритие. Държавата сключва заем на стойност седем милиарда. Страната е разорена от..

Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net
