"1943 година Старозагорската оперна трупа била изправена пред тежък проблем – липса на художествен ръководител. След напускането на Димитър Христов, и дълги проучвания Музикалният комитет на Общинската опера кани Ромео Райчев, учител по музика в Девическата гимназия, да заеме мястото на главен диригент. В комитета Ромео Райчев поема функциите си редом с Йоско Йосифов, Петър Спиридонов, Борис Фетваджиев и Георги Стоянов.

Независимо от младежката си неопитност, още с постъпването си в театъра той налага категорично своя артистичен авторитет. С удивителна енергия се втурва в работата и поема всички репертоарни заглавия. Райчев е първият между старозагорските оперни диригенти, който надвишава с качествата си всички свои предшественици. Под негово ръководство за първи път на старозагорска сцена се осъществяват оперите "Лучия ди Ламермур", "Кармен", "Бохеми", "Евгений Онегин" и "Княз Игор". Той е натоварен и с по-голямата част от репертоарните италиански заглавия "Травиата", "Севилския бръснар" и "Риголето", "Тоска" и "Мадам Бътерфлай".

Появил се в момент, в който трупата търпи преустройство в метода и стил на работа, период, в който крехкият пламък на любителският ентусиазъм лесно би могъл да угасне от трудностите, с които се сблъсква вече държавният институт, Ромео Райчев е диригентът, който успява да даде тласък на музикалното развитие на солисти, хор и оркестър. Дирижираните от него спектакли остават в паметта на публиката и в съзнанието на старозагорци, като една златна епоха на взаимна любов на зрители и изпълнители.", пише в книгата си "Първата извънстолична опера" Румяна Апостолова.

След напускането му, през 1954 година, Старозагорската опера изживява нов период на тежка криза.

През 1975 година Ромео Райчев е поканен в Стара Загора да постави в новата оперна сграда „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, творба, която той първи е поставил на извънстолична сцена преди години – в Русе, получавайки висока обществена оценка за работата си. 

Ромео Райчев е роден на 26 януари 1913 година в Лом. Баща му Иван Райчев се занимава с шивачество, но обича музиката и след като гледа премиерата на „Ромео и Жулиета“ от Шекспир решава да нарече сина си Ромео. Съдбата е благосклонна към него и го дарява с трима сина. Първородния нарича Ромео. От семейството на майка му – Кина Милева, идва музикалният талант. Нейните братя са тясно свързани с музикалното и оперно изкуство – Асен Милев е цигулар, Крум Милев – тенор, Петър Милев – цигулар и художник. Този талант е наследен и от другите две момчета в семейството – Александър Райчев е композитор, а Виктор Райчев – диригент и композитор.

Ромео учи в Ломската прогимназия и едновременно взема уроци по пиано. Продължава образованието си в класическия отдел на Софийска мъжка гимназия, като активно участва в музикалния живот. Свири в училищния оркестър на пиано и в духовата музика. В горните класове се отличава и с красив теноров глас. От гимназията тръгва и дългогодишното му приятелство с Парашкев Хаджиев, вече изявен пианист, с опити в композирането, който оказва голямо влияние върху музикалното образование и възгледите на приятеля си. 

След завършване на гимназията Ромео Райчев се записва да следва в юридическия факултет на Софийски университет, това е било желанието на баща му, а и не се е чувствал подготвен да кандидатства в Музикалната академия. Издържал всички по право през първата година, и вече музикално подготвен, той е приет в класа на Христина Морфова със специалност „Пеене“ и при Елена Хитрова по пиано. Приет е и в хор „Гусла“, където попада под благотворното влияние на майсторското дирижиране на Асен Димитров. Освен като хорист се изявява и като корепетитор – пианист. За да се упражнява и развива, както и да подпомага музикалното израстване на братята си, Ромео Райчев взема в къщи пиано под наем, който плаща от скромно припечелените средства като хорист в черковен хор и диригент на хора на едно сиропиталище. Вече завършил Академията и получил диплома е приет за солист в Софийската опера. В нея съдбата го среща с големите диригенти Асен Найденов, Асен Димитров, Венелин Бобчевски, Херман Щанге, Адам Должицки. Голямо е влиянието, което оказва върху него и известният италиански диригент Едмондо де Векки, при когото специализира.

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд Култура – Национален план за възстановяване и устойчивост.