Димитър Димитров е роден в Кюстендил, през 1929 година, в семейството на музикант в духов оркестър. От 14 годишна възраст живее в Стара Загора в дома на дългогодишния заслужил оперен деятел Георги Стоянов. От малък свири на цигулка, а като юноша е един от изпълнителите в оперния оркестър. Това му дава възможност да опознае целия репертоар на театъра, в тези години.

В Българската държавна консерватория учи хорово дирижиране в класа на проф. Димитър Русков и специализира оркестрово при Васил Стефанов. След завършване на висшето си образование през 1958 постъпва като стажант-диригент в Старозагорската опера. Първоначално младият диригент поема от Руслан Райчев „Бал с маски“, а през следващите години сам осъществява ръководството на балетите „Кърджалии“ от Иван Димов и „Орфей и Родопа“ от Цветан Цветанов, произведения които се изпълняват за първи път.

Димитров постъпва в Старозагорската опера, когато пътищата на развитието и са набелязани, но не и затвърдени в практиката и в стила на работата. Той е диригентът наложил нов стил и отношение към творческия труд: точно, детайлно проучване на партитурата, а също толкова прецизно изработване на детайлите интерпретиране.

"Димитър Димитров е от диригентите с жанров ключ. С него отваря вратите към характерния за творбата музикален изказ. Като художествен ръководител той смело плува срещу течението на репертоарната инерция и на първо място в репертоара си поставя националната класика от българското сценично творчество. Стореното от него на старозагорска сцена е емблема и епоха в развитието на Националния музикален театър, защото за 4-ри те десетилетия в Старозагорския оперен театър той създава творци, не се поддава на тенденцията да прави постановки за показ, а създава и поддържа традиции.", пише в книгата си "Оперният театър на Димитър Димитров" музикологът Розалия Бикс. 

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.