Димитър Димитров е роден в Кюстендил, през 1929 година, в семейството на музикант в духов оркестър. От 14 годишна възраст живее в Стара Загора в дома на дългогодишния заслужил оперен деятел Георги Стоянов. От малък свири на цигулка, а като юноша е един от изпълнителите в оперния оркестър. Това му дава възможност да опознае целия репертоар на театъра, в тези години.
В Българската държавна консерватория учи хорово дирижиране в класа на проф. Димитър Русков и специализира оркестрово при Васил Стефанов. След завършване на висшето си образование през 1958 постъпва като стажант-диригент в Старозагорската опера. Първоначално младият диригент поема от Руслан Райчев „Бал с маски“, а през следващите години сам осъществява ръководството на балетите „Кърджалии“ от Иван Димов и „Орфей и Родопа“ от Цветан Цветанов, произведения които се изпълняват за първи път.
Димитров постъпва в Старозагорската опера, когато пътищата на развитието и са набелязани, но не и затвърдени в практиката и в стила на работата. Той е диригентът наложил нов стил и отношение към творческия труд: точно, детайлно проучване на партитурата, а също толкова прецизно изработване на детайлите интерпретиране.
"Димитър Димитров е от диригентите с жанров ключ. С него отваря вратите към характерния за творбата музикален изказ. Като художествен ръководител той смело плува срещу течението на репертоарната инерция и на първо място в репертоара си поставя националната класика от българското сценично творчество. Стореното от него на старозагорска сцена е емблема и епоха в развитието на Националния музикален театър, защото за 4-ри те десетилетия в Старозагорския оперен театър той създава творци, не се поддава на тенденцията да прави постановки за показ, а създава и поддържа традиции.", пише в книгата си "Оперният театър на Димитър Димитров" музикологът Розалия Бикс.

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.
Родената в Русе Милкана Николова е израснала в семейство с музикални интереси . Тя учи две години пеене в родния си град при Катя Спиридонова. През април 1961 година е поканена да се яви на конкурсен изпит в Старозагорската опера . Изпява арията на..
През 1951 година 35-годишният Георги Енев дебютира на сцената на Старозагорската народна опера в партията на Ферандо в операта „Трубадур“от Джузепе Верди. Неговият красив, плътен, и мащабен глас му помага бързо да навлезе в централния басов репертоар..
Непосредствено след одържавяването на Старозагорската опера изгрява звездата на Миньо Минев, за да освети едно уникално в своята интензивност, значимост и жизненост творческо дълголетие която се задържа на хоризонта. Миньо Минев започва работа в..
Рене Йорданова е певица с особено голям принос в развитието и професионалното израстване на трупата на Старозагорската опера в първите години от съществуването й. Рене (истинското й име е Райна) Йорданова е родена в София на 20 октомври 1911 година...
" Колкото и откъснато от политическия живот да е съществуването на една оперна трупа, 1944 година, е преломна и за живота на старозагорските оперни ентусиасти . Те дочуват гръмогласния рев на войната през звуците на "Фауст" от Гуно- нейната премиера на 18..
"1943 година Старозагорската оперна трупа била изправена пред тежък проблем – липса на художествен ръководител. След напускането на Димитър Христов, и дълги проучвания Музикалният комитет на Общинската опера кани Ромео Райчев, учител по музика в..
Вековната история на първата извънстолична опера е свързана с имената на много личности . По-голяма част от тях познати и останали в паметта на публиката , а други забравени в летописните й страници. Един от тях е Лазар Владиславов. Роденият през..
Роденият през 1911 година в Казанлък, в семейството на най-добрите самодейци, Йосиф Александров Йосифов , по-известен като Йоско Йосифов като малък се увлича по рисуването, но музиката се превръща в негова съдба. От 7-годишна възраст свири на..
Георги Стоянов е основател на Цигулковата школа в стара Загора. През есента на 1926 година е назначен за учител по музика в една от прогимназиите на родния си град. Същата година започват и участията му в живота на самодейната оперна трупа. Успехът на..
Във второто десетилетие на XX век България е в икономическа криза . Репарациите са на стойност два милиарда и четвърт златни франка. Българският лев остава без златно покритие. Държавата сключва заем на стойност седем милиарда. Страната е разорена от..

Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net
