"Колкото и откъснато от политическия живот да е съществуването на една оперна трупа, 1944 година, е преломна  и за живота на старозагорските оперни ентусиасти. Те дочуват гръмогласния рев на войната през звуците на "Фауст" от Гуно- нейната премиера на 18 май се прекъсва от тревожните сирени и публиката, препълнила малкия салон, както и участниците, облечени в сценичните си костюми, търсят убежище в най-близкото скривалище.

Промените в живота на трупата настъпват още в първите месеци след идването на новата власт. Дългият, изпълнен със самоотверженост и любов към оперното дело път на старозагорци е оценен. Независимо от затрудненията в редица области на стопанството, държавата отпуска субсидии на провинциалната оперна трупа.

В тези първи месеци Старозагорската общинска опера била оглавена от Отечественофронтовски комитет, който незабавно отправил молба към Министерството на пропагандата, финансите, просветата и социалните грижи, да бъде направена Старозагорската опера клон на Софийската. Предлагали да се назначат на щат в Софийската и да се командироват в Старозагорската опера певци, оркестранти, хористи, които да образуват основното й ядро. Предложението съдържало точни изисквания за бройките - 16 за хора и 20 за оркестъра. А към четиримата солисти, с които трупата разполагала молели да се назначат още толкова. 

В тези години, от 1945 до 1947 решаваща роля за укрепването на трупата изиграва работата на творци от ранга на режисьора Драган Кържиев и певиците Елисавета Йовович и Катя Спиридонова, и тримата командировани от София в Старозагорската опера.", пише в книгата си "Първата извънстолична опера" Румяна Апостолова. 

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд Култура – Национален план за възстановяване и устойчивост.