Ямболското село Недялско е извор на прочути певци и свирачи, родно място на трима родствено свързани изпълнители – кавалджията Драган Карапчански, певиците Желязка Бочукова и Йорданка Илиева (1922-2002), една от първите солистки на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
В семейството на Йорданка всички пеят. От малка е край сестрите си по празници, на хорото, на нивата, на седянка. „Ние бяхме бедни хора на село, но въпреки беднотията майка ми не спираше да пее. Така работата вървеше по-леко”, спомня си певицата. Бавните богато орнаментирани песни учи от майка си, а хороводните – от хорището. През 1943 г. близък родственик помага на 21-годишната певица да осъществи първите си записи във фирмите за грамофонни плочи „Орфей” (с оркестъра на Ради Ангелов) и „Микрофон” (с групата на Ахмед Бабаков). От 1946 г. след конкурс Йорданка Илиева е редовен изпълнител в концертите „на живо” пред микрофона на Радио София. „До 1951 г. изпълненията бяха на живо и трябваше да ставам рано, за да бъда в 6 часа в радиото”, казва тя. Там гласовитата тракийка среща бъдещия си съпруг – шопският гайдар Илия Димитров, музикант в Угърчинската група на Цвятко Благоев, която участва в радиоконцертите с народна музика. За първата среща с певицата разказва Илия Димитров: „Една сутрин на път за радиото в трамвая пътувахме с колегата Асен Раданов и го попитах на коя певица ще свирим. До нас едно момиче в селски дрехи се обади: „На мен ще свирите, аз съм певицата”. От тогава двамата са неразделни в живота и на сцената.
Гласът на Йорданка Илиева се разпознава от слушателите, а песните на родното Недялско стават популярни, предпочитани са в радиопрограмите. За нея музиковедът Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”. Най-ранният запис на Йорданка Илиева в Златния фонд е от 1954 г. на песента „Пил ми Недю” с Угърчинската група. Във фонотеката на радиото тя оставя над 70 песни в съпровод на Тракийската тройка, Странджанската група, Оркестъра за народна музика, групите на Иван Кирев и Атанас Вълчев. В телевизионната поредица „Дъщерите на Орфей” (автор Б. Геронтиев) певицата споделя: „Когато се създаде Държавният ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г., на конкурса се явиха около 400 певици, от които одобриха само девет. По-късно имаше и други певици, защото трябваше да се попълва ансамбълът, но ние сме първите девет, които започнахме. С Вълкана Стоянова бяхме утвърдени певици, солистки, станахме каки на новите млади момичета... Говоря предимно за ансамбъла, защото животът ни беше там”. 26 години до пенсионирането си Йорданка Илиева пее в сопраните на хоровия състав, участва в камерни групи, изпълнява и солови песни с оркестъра. Година по-късно в ансамбъла постъпва и нейният съпруг – Илия Димитров.
Попивал от традиционната бащина свирня в родното село Чеканчево, Елинпелинско (Западно Средногорие), 12-годишен Илия Димитров хваща гайдата, а на 16 вече свири с Угърчинската група в Радио София (1938). Неговата популярност нараства, изявите му като солист и оркестрант в ансамбъла, както и записите в радиото показват майсторско владеене на оригиналните шопски хорà и ръченици („Граовско хоро”, „Право шопско на пояс”, „Чеканска копаница” и др.). По негови мотиви Филип Кутев създава музиката към емблематичните музикално-танцови постановки на Държавния ансамбъл – „Шопска сюита”, „Събор в Софийско”, „Мъжко шопско” (хореография М. Дикова) и др. Мария Кутева казва, че той е от онези гайдарджии, които могат да се посочат като пример за подражание на традиционното ни инструментално наследство.
Голяма част от записите на Йорданка Илиева и Илия Димитров са издадени в самостоятелни и сборни грамофонни плочи. През 2006 г. излиза компакдискът „Овчари чукат кърмило” с най-популярните песни на тракийската певица. Последното им участие в предаването „Жива вода” от 2000 г. (автор Т. Пеева) се пази в Златния фонд на БНР.
Йорданка Илиева и Илия Димитров са народни изпълнители, формирани изцяло във фолклорна среда. С репертоара и таланта, които притежават те достойно представят тракийската песенна школа и шопския инструментален стил. Изявите им по радиото, работата в ансамбъла и звукозаписите пренасят това фолклорно богатство в днешната сценична практика и в музикалното обучение на съвременните изпълнители.
„В колко да те събудя сутринта? Събуди ме лятото“, разговор дочут в една от хладните ноемврийски вечери. До лятото ще почакаме, а дотогава най-хубаво е да се събуждате преди изгрев слънце и да посрещате деня на честотите на Радио Варна. Иван Барбов, Емилия Николова и звукорежисьорът Недялко Добрев ви очакват с топло кафе и също толкова..
На 4 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA). Vlad за новия албум на EMBRACE BY DARK "Extrasensory" и съпорта на ROTTING CHRIST (17 ноември, София). Представяне на фюнеръл дуум проекта DESTRUCTION OF ORION и дебюта "Decreasing Brightness" – разговор с Техина Спасова. В предаването ще звучи..
До седмица се очаква авариралата тръба във Варненското езеро да бъде напълно отстранена. Очаквайте разговор по темата със зам.-кмета на Варна Пламен Китипов; Превенция, скрининг, модерни диагностични процедури, персонализирана терапия в областта на пневмологията се обсъдиха на Деветия конгрес на Българското дружество по белодробни болести. Среща..
През месец октомври Българските държавни железници обявиха новия си график за движение на влаковете за 2025 г. В него се посочва, че линията Добрич – Кардам ще бъде спряна, поради изключително слаб интерес. Как местните хора посрещат тази новина и какви мерки са предприели от Община Генерал Тошево ще чуем в репортаж в 8.10 часа. За ремонт..
Отвори врати ремонтираната сграда „Филиал“ на Варненския драматичен театър В Деня на народните будители среща с Теменуга Маринова - поет, писател, драматурт, преводач, учител Новата сграда на варненската библиотека - многофункционален културен център – разговор с арх. Александър Минчев Предстои „Малък фестивал на куклите“ 3..
„Толкова не харесвам звука на алармата, че ставам преди нея“, беше написал някой в социалните мрежи тази сутрин. Доказано по-приятен от звука на алармата е този на кафемашината, а за да изпиете кафето си с усмивка, ведри и бодри, просто превключете на честотите на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. В Деня на народните..
Все още има меломани, които не са си получили обратно парите за билети от Фестивала VARNA BREEZE by EXIT, след като от община Варна обявиха, че четиридневното събитие от платено става безплатно за жителите и гостите на града. Това обаче, стана ясно само ден преди началото на фестивала, на 15-ти август, и след период на продажба на билети. Така..