Колекционер на старинни предмети пази войнишкото канче на прадядо си

Метален чекрък от преди Втората световна война показва на алеята до входа на Морската градина във Варна един от участниците в изложението „С любов към българското”. Машината  е направена от българина Съби Попов от търновското село Ресен, там е и открит. Справка в интернет показва, че подобни уреди за предене на  вълна с помощта на педал се налагат още през 16 век. Този обаче е бил патентован и печели златен медал на изложение във Варна през 1940 година. Неговият собственик Иван Иванов, който е колекционер на старинни предмети от 15-тина години, разказва пред Габриела Гаврилова

- Чекръкът е намерен в стара къща, в същото село, от където е бил занаятчията. Той е патентовал крачен чекрък.

- Той работи добре и в момента...

- Перфектно работи. Изложението е било във Варна и затова го носим  отново във Варна, където е спечелил първото си място през 1940 година .

- Колко чекръка е направил този майстор?

- Не знам колко, но със сигурност са много, щом ги е патентовал. Имал е нещо като фабрика.

- Знаем ли как се казва този майстор?

- Съби Попов от Ресен. Механизмът за задвижване е прост, но работи.

- Кой проявява интерес към старите предмети?

 - В нашия край – Велико Търново и Свищов, има много англичани. Те реставрират къщите си и поставят в тях стари предмети от бита на българите.

- А българите интересуват ли се от предметите, които са използвали предците ни?

- Повечето са за украса. В България има много колекционери, които обикалят по различни изложения и купуват. Търсят различни неща – от картички, марки, снимки от войната.

- Коя е най-старата снимка, която  Вие сте виждали?

- То не е точно картичка, а е рисувано и след това е направено на картичка. Това е снимка от брега на Свищов.

- Когато хората Ви предлагат да ги купите, лесно ли се разделят с тях?

- Обикновено това  става при продажба на къщите, когато новите собственици почистват старите вещи и искат да се освободят от всичко, което смятат за боклук. Някои предмети дори са откривани на вторични суровини.

- Скъпо удоволствие ли е да се прави такава колекция?

- Не бих казал, защото го правя от години и отделям по толкова, колкото имам. Често и заменям предмети.

- Колко месечно отделяте ?

- Сто – двеста лева, зависи от това, което откривам.

- С какво не бихте се разделили?

- Това е войнишко канче на прадядо ми. На него има надпис от битката при Чаталджа по време на Балканските войни. Това е скъп спомен от моя прадядо. Открих го в родната си къща. Имаше и щикове и грамота от царя, но не зная къде отидоха с годините. За мен е сантимент и не бих се разделил с него.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл: