Uffe Pettersson (MEZZROW): Никога не си твърде стар, за да създаваш музика

Интервю с Uffe Pettersson (MEZZROW)

Култовата траш банда MEZZROW ще издаде новия "Embrace The Awakening" – трети в близо 40-годишната им кариера (създадени са през 1987 година). Преди това обаче шведите идват за осмия „Running Free Festival“ и ще свирят в първия ден - 29 август, както показва програмата на фестивала. Това ще е и първият въобще концерт на групата в нашата мила, родна страна. Вокалистът на групата и единственият, който помни началото – вокалистът Uffe Pettersson, даде специално интервю за „От другата страна“.

От другата страна - Здрасти, Uffe, скоро ще сте на „Running Free Festival“.

Uffe Pettersson - Абсолютно. Напоследък правим много концерти. От известно време сме активни. Знаем как да се държим на сцената. Когато започнахме отново през 2021, 2022, 2023, се чувствахме леко поръждясали. Но днес се справяме повече от добре. И българските фенове със сигурност ще разпознаят в наше лице добрата траш банда.

От другата страна - MEZZROW са създадени в края на 80-те години на миналия век. Какво, обаче не проработи?

Uffe Pettersson - Когато събрахме групата през 1987, траш метълът беше в разцвета си. Това бяха най-добрите години на стила. Като развитие всичко изглеждаше много естествено. И в някакъв момент дет метълът в Швеция стана много силен. И особено през 1990, когато издадохме албума „Then Came the Killing“. 1990 беше добра година за групата, но след това всичко сякаш отмина, а и трашът като цяло се промени. Стана някак си по-спокоен, по-бавен дори. Дет метъл бандите поеха контрола с интензитета и агресивното си отношение. Ние също бяхме агресивни. Всички траш групи бяха. Но всичко се изгуби. Траш бандите забравиха причината, заради която са в траш сцената. Искрата от началото изгасна. Някак си след 1990 всичко в траша се превърна в комерс. И през 1993 се разделихме. Основната причина MEZZROW да спрат да съществуват е, че нямахме какво повече да предложим. Вдъхновението ни си беше отишло. Понякога тези неща се случват. Постъпката ни тогава беше напълно естественото развитие на нещата.

От другата страна - През 2005 се събирате отново, но за кратко.

Uffe Pettersson - Беше само за едно шоу. Събрахме се заради компанията, от която си бяхме наели репетиционно студио в средата на 80-те. Те отбелязваха 20-годишнина или нещо подобно и ни предложиха да свирим в родния ни град в Швеция. Приехме. Дължахме им много. По отношение на местата за репетиране в Швеция всичко е много добре организирано. Нашето, репетиционно студио или репетиционна, или там както се казва, наистина беше много добро. В комплекса бяхме много банди. Помислихме и решихме да участваме. Бяхме им длъжници и беше хубаво, че го направихме. Свирихме много кавъри на EXODUS, SLAYER и METALLICA, както и наши композиции. Това единствено участие по никакъв начин, обаче, не ни вдъхнови, за да направим нещо повече след него. И се върнахме към нормалния живот.

От другата страна - Какво се промени през 2021?

Uffe Pettersson - Ще се опитам да съкратя историята. Срещнахме се със стария ни китарист Staffe Karlsson и сегашния ни басист Conny Welén и записахме една траш композиция. Просто Staffe ми звънна един ден и ми каза, че има много рифове и иска да запишем нещо. Веднага се му казах, че участвам. Събрахме се и записахме една песен. Но след това не направихме нищо с нея. Записахме я и тя остана в компютъра на Conny, в домашното му студио. Staffe почина през 2018 от рак. Аз обаче не бях забравил за песента, която си стоеше в компютъра на Conny. С него решихме да я завършим в памет на Staffe. Записахме я и се почувствахме много добре. Тогава предложих на Conny да създадем нов материал. Той се съгласи. Обадих се на стария ми приятел Magnus Söderman, който доскоро беше част от гръцко-шведската банда NIGHTRAGE. В средата на 90-те доста свирихме заедно. Т.е. познаваме се от много време. Някъде от края на 80-те. Magnus беше много ентусиазиран от предложението и се присъедини към нас. Така станахме трио. Започнахме да композираме. Наистина се чувствахме добре. Отново се чувствах страхотно, докато изпълнява траш музика. Въобще беше супер, че отново създавахме траш метъл. Тогава решихме да издадем албум. Така и стана. „Summon Thy Demons“ е създаден през 2022. И малко след това го издадохме. През април 2023. Основната причина отново да започнем е осъзнаването ми, че никога не си твърде стар, за да свириш. А аз харесвам метъл и хард рок. Израснал съм с тази музика. Процесът беше наистина много естествен. Много е яко да свириш траш.

От другата страна - Лично за теб кой е най-големият урок след всички тези години?

Uffe Pettersson - Както казах, урокът е, че никога не си твърде стар, за да създаваш музика. Чувствам се на 25. Много странно. Чувството е много странно. Защото съм на 57. Но когато изпълнявам музика, се чувствам на 25. Най-важното нещо, което съм осъзнал и от което съм се поучил. Дълги години стоях далече от музиката. Но никога не я изоставих напълно, защото продължих да слушам тези стилове. По-малкият ми брат е китарист в DISFEAR. Имаха голям успех. Докато аз нямах. Подкрепях ги. Участието в група ми липсваше, но ми беше достатъчно да разговарям с него за тези неща. И когато създадохме песните на MEZZROW през 2021, почувствах голямо облекчение. Нещо от рода на „Ето, върнахме се!“. Чувството беше много специално. Дори леко изумително. Което ни вдъхнови да продължим, да създаваме. За това и не спряхме да вървим напред. Първото шоу, което направихме като „нова“ група, беше на фестивала „Keep It True“ в Германия. Дори го записахме. Новият ни албум ще съдържа и концертът. Ще издадем двоен диск. На втория е този концерт в Германия, когато свирихме за първи път заедно в този състав на живо. Мисля, че беше много специален момент.

От другата страна - Лесно ли намерихте музиканти, които искат да свирят в група, създадена през 80-те години на миналия век?

Uffe Pettersson - Не беше толкова лесно. Веднага след като с Conny решихме да възродим бандата, знаех, че трябва да се обадя на Magnus, нашият водещ китарист. Той беше първият, за когото се сетих. Не беше трудно да го привлека. Съгласи се веднага. Така започнахме да работим като трио. Създавахме песни, но се нуждаехме от втори китарист и от барабанист. Винаги е трудно да откриеш барабанист. Особено в стил като траша, защото е силова музика. За да свириш бързо, трябва да си физически добре подготвен. Не казвам, че трябва да си силен, но когато си на 50 и свириш траш като барабанист, не е толкова лесно. Познавахме няколко. В първия албум, който издадохме, след като започнахме отново, „Summon Thy Demons“, използвахме Jon Skäre. Много е добър. Той е шведският Dave Lombardo и свири страхотно в албума. Но като група се нуждаехме от постоянен барабанист. И това беше трудната част. Някак си лесно привлякохме втория китарист Ronnie Björnström. И той се съгласи веднага. Откриването на барабанист обаче, се оказа трудна задача. Все пак намерихме Alvaro Svanerö. Той е дългогодишен приятел на Magnus. Класически траш барабанист, който свири и техничен дет метъл с IMPERIAL DOMAIN. И днес всичко е страхотно. Мисля, че сме много добра група, много сплотена. Чувстваме се добре и изпитваме удоволствие от свиренето. Определено това ще си проличи на „Running Free Festival“ в България.

От другата страна - Опита ли се да привлечеш оригиналните членове на MEZZROW?

Uffe Pettersson - Не точно. Говорих с тях за това, но разбрах, че няма да успеят да се впишат в групата. Те не свирят от години, а от самото начало ние се нуждаехме от високо качество. Ако бяхме ги качили на борда, щяхме да удължим поне с година завръщането ни. Трябваше да вземем решение и мисля, че постъпихме правилно. С Conny сме от стария състав. След което станахме трио и така. Трябва да добавя, че с Magnus бяхме заедно в ROSICRUCIAN. Те издадоха два албума, като аз участвах във втория „No Cause for Celebration“, който излезе в средата на 90-те. Magnus е в шведската траш метъл сцена от самото начало, ако може да се нарече сцена. Но той беше от самото начало в нея като много малък. Мисля, че тогава беше на 15 години. Но е вечното присъствие. Тук е през цялото време. Както казах по-рано, знаех точно на кого да се обадя, когато сформирахме новите MEZZROW. Това е дългата история, а краткият отговор е, че със старите членове на групата, нямаше да бъде възможно да възродим бандата.

От другата страна - Прави впечатление, че шведският траш е подценен, ако го сравним с дет метъла, хард рока и хеви метъла, както в страната, така и извън нея.

Uffe Pettersson - В самото начало в средата на 80-те имаше изобилие от траш банди. Но много от тях започнаха да свирят дет метъл. Траш сцената в Швеция беше основата, върху която избуя дет метъл сцената. Много банди в Швеция се прехвърлиха в дет метъла. В миналото сме свирили с много дет банди. Още от самото начало беше така. И беше яко, но това не беше моят звук. Тогава не ми харесваше. Бях се потопил в сцената на Бей Ериа. За мен тя беше най-великата. Интересното е, че днес в Швеция се случва нещо. През последните две-три години се нароиха много млади обещаващи траш банди. Траш сцената расте с бързи темпове и в нея се появяват много талантливи групи. Много е яко един олдскуул музикант като мен да стане свидетел на подобно движение. Да виждам как расте. На години тези момчета са между 17 и 20, и свирят траша по стария начин, както американския от Бей Ериа, така и немския. Германските банди също са вдъхновение за тези млади музиканти. Мисля, че след няколко години шведските траш групи наистина ще бъдат разпознаваеми в поне в цяла Европа, но може би и по света. Надявам се, че ние ще пътуваме още повече и ще имаме възможност да свирим още повече, защото го искаме. Разбира се, че пъзелът на живота трябва да побере всичко. Всеки от нас има семейство. На възраст сме. Но се надявам, че младите траш групи ще издигнат сцената на друго ниво. Наистина са много добри. BLOODSTAIN, ETERNAL EVIL, SARCATOR, HOSTILIA, които подписаха с „Hammerheart Records“. Всички са много добри.

От другата страна - Те припознават ли MEZZROW като основатели на шведския траш?

Uffe Pettersson - По някакъв начин – да. Познават ни много добре. Свирили сме с някои от тях. Готино е да ги гледаме на живо. Интересното е, че бащите им ни помнят от едно време. Което е яко. Забавно е. След няколко години шведският траш ще бъде наистина много голям.

От другата страна - По отношение на времето, кой е най-големият враг на MEZZROW?

Uffe Pettersson - Никога не съм мислил по този въпрос. Може би няма как да свириш траш на 65. Може би ще ни идва твърде бърз и интензивен на тази възраст. Но докато изпитваш неистово желание и прогресираш, чувстваш, че музиката те зарежда, можеш да я изпълняваш. Това е най-важното. Разбира се, няма да ставаме по-млади. Понякога ми се иска да съм на 20.

От другата страна - Съжаляваш ли за нещо?

Uffe Pettersson - Не, наистина не. Със сигурност, ако можех да се върна назад, щях да направя същите стъпки. Ако всичко тогава е по същия начин, едва ли ще се захвана с дет метъл, а и не харесвах свиренето на дет метъл. В същото време стигнахме и до момента, в който не можехме да предложим нищо повече. Отказването от музиката през 1993 година беше добро решение. За това не съжалявам. Това, за което съжалявам, е че спрях да свиря. Отказах се напълно през 1997 година. Донякъде съжалявам, че го допуснах, но най-вероятно и сега щях да постъпя по същия начин. Условията тогава бяха такива, каквито бяха и решенията ми се основаваха на тях. Но от малък музиката е голяма част от живота ми.

От другата страна - Какво да очакваме от новия албум на MEZZROW „Embrace The Awakening“?

Uffe Pettersson - Новият ни албум, сравнен със „Summon Thy Demons“, е по-праволинеен. Може би повече олдскуул. Продукцията в него е същата, звукът е същият, както в „Summon Thy Demons“. Продукцията е наистина добра, но песните са по-праволинейни и мисля, че са по-лесни за слушане. Направихме ги по-достъпни за слуха. Мисля, че напредваме в правилната посока и в същото време запазихме корените ни непокътнати. А те са в сцената на Бей Ериа, както и в още няколко групи. Но сме много силно вдъхновени от траша на Бей Ериа. Според мен открихме звук, който е много шведски. Това е шведски траш, с известно американско влияние. В целия този траш открихме нашия мелодичен стил. Коeто смятам за много готино. Песните, обаче, продължават да са агресивни и тежки. Много групи днес са склонни да пишат за състоянието на света, с фокус върху войните. Просто е невъзможно да пропуснеш тези теми. И ние имаме няколко композиции по тях. Текстовете ми са леко метафорични, но за днешната ситуация по света. Има и някои класически истории на ужаса, но композициите ни са много актуални.

От другата страна - Промени ли се през годините формулата ви за създаване на добри траш песни?

Uffe Pettersson - Определено. В миналото се опитвахме да вкараме по шест, седем, осем рифа в една песен. Днес структурата на композициите и моделът, вплетен в тях, могат да бъдат следвани по-лесно. Структурата е очевидна и много по-лесно може да бъде проследена, когато си пуснеш песните. Не знам дали това е добро или лошо, но си спомням как в миналото щом някой риф ни се стореше интересен, веднага го вкарвахме в музиката. След което измисляхме друг риф, който добавяхме веднага към първия. Достигали сме до пет или шест в едно парче, но винаги искахме още. Изгубвахме структурата, но влагахме сърцата си. Обаче песните не бяха структурирани. Днес има и от двете – както сърце, така и структура. А песните стават все по-структурирани, защото може би остаряваме. Гледаме по-зряло на музиката. Когато си млад, просто искаш да свириш, да си най-агресивният, да сърфираш по грифа с рифове. Слушахме много албума на VIO-LENCE „Eternal Nightmare“. Той беше нашата библия. Когато става въпрос за рифове, „Eternal Nightmare“ е любимият ни албум. Свиренето е невероятно. Структурата на песните понякога е странна, но това беше без значение. „Eternal Nightmare“ е най-добрият траш метъл запис. Е, заедно с още три-четири, но така създавахме траш песни в миналото. Вглъбявахме се в рифовете. Поставяхме вокалите над рифовете, но рифовете бяха най-важни. Днес изграждаме композициите по друг начин. По-разбираем. Бих искал да използвам определението „по-зрял“. Агресията обаче е същата.

От другата страна - Има ли песен, която ти се иска ти да беше написал?

Uffe Pettersson - О, има много песни, които ми се иска аз да бях създал. Може би „Eternal Nightmare“ на VIO-LENCE. Дори и сега тя си остава супер песен. „Chalice of Blood“ на FORBIDDEN беше химн за нас. Бяхме огромни фенове на FORBIDDEN и VIO-LENCE. Радвам се, че са още активни.

От другата страна - Последен въпрос, който задавам на всеки музикант от Швеция. Вярно ли е, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?

Uffe Pettersson - Наистина харесвам много ABBA, но те не са ми оказали никакво влияние. Едно голямо „Не“ от мен. Но са страхотни. Когато слушаш песни на ABBA, винаги си склонен да ги затананикаш, да ги запееш. Не бих казал и да ги изтанцуваш, защото едва ли някога ще се случи, но знаеш и помниш всички техни композиции. Помниш ги от една много хубава епоха. В същото време харесвам добрите стари шведски поп песни. Израснал съм през 70-те с много такива парчета. Все още си ги спомням. Бях малък, но си ги спомням. Но най-важни за мен бяха пънкът и хард рокът.