„Хавра” - вторият роман на изтъкнатия писател Захари Карабашлиев, вече няколко седмици оглавява класациите. Той излиза девет години след безапелационния успех на „18% сиво”. Литературният трилър в духа на Пол Остър и Иън Макюън за кратък период успя да завладее сърцата на хиляди български читатели и да ги направи съпричастни към личната история на една от ключовите фигури в нашата история – Джанюариъс Макгахан, както и към битката за справедливост на младия Никола, завърнал се във Варна след мистериозната смърт на баща си и изправен пред една променена, апатична и гротескна България.
Няколко часа преди премиерата на новия си роман във Варна, писателят Захари Карабашлиев гостува в предаването на Радио Варна "Гравитация 0". Интервю на Светлана Вълкова:
- Има ли забранени въпроси, защото много събеседници поставят граница?
- Никога с мен не може да има забранени въпроси. Ако някога чуеш от мен " За това не ме питай." , тогава не ме кани.
- Да започнем със заглавието на новия роман, защото много хора се питат - какво е хавра. Аз си спомням, че когато говорих с теб преди време за романа, ти ми каза друго заглавие - "Свобода".
- "Свобода" , да.
- Защо реши да промениш заглавието?
- "Свобода" беше работното заглавие, което би подхождало на този роман, защото става въпрос за два вида свобода. От едната страна имаме стремежа към лично освобождение, а от друга страна е свързано и с темата за българското национално освобождение, макар и по-косвено. "Свобода" беше едно мое много желано заглавие и през цялото време си вървеше като мотив докато пишех романа. С края на романа, обаче, у мен остана усещането, че ще е банално. От друга страна - няма нужда мотива да бъде на корицата. Бяхме с едни приятели в един ресторант и единият от хората, с които бях споделил книгата каза :" Абе, каква "Свобода"? Сигурен ли си?". И аз казвам - не, имам друго заглавие и то е вътре в романа - "хавра". И той ме попита "Каква е тази дума? Аз не съм я чувал. Звучи много интересно, искам да науча нещо за нея. ". А тя е много стара дума. Означава - пустеещи земи, буренясали и изоставени.
И в поземленото право тази дума още съществува. На моя нотариален акт за земи, наследен от дядо ми, пише: "50 дка хавра в местността ...". И по времето, когато завърших романа имах нужда от нотариален акт. Помолих майка ми да ми изпрати копия на нашите и като ги гледах ... И така и стана.
- Сподели, че си слушал някаква специална музика докато пишеш романа и различна, според това коя сюжетна линия развиваш.
- Да. Докато пишех историческата линия слушах руска класическа музика от края на 19 век. А докато пишех съвременната част на романа слушах от Nine Inch Nails до големите класици на съвременната филмова музика.
- Бързо ли ти вървеше писането?
- Да, аз пиша доста бързо, но докато стигнеш до това бързо писане има доста литературно мълчание. Аз обичам да има сюжет - начало, среда, край. Обичам класическия тип разказване и в историческата линия съм следвал този класически тип, докато в съвременната съм си позволявал да правя малко по-смели експерименти. Включително едно изречение от две страници, за което вече доста ме ядат някои. Други пък го обичат.
- Защо? То е посветено на Варна и мисля, че описва Варна по един невероятен и много верен начин.
- Благодаря, благодаря...
- Една друга много голяма тема, която очевидно те занимава, е темата за завръщането.
- Да. Това е най-смисленото нещо, което човек може да направи - да напусне родното гнездо като щъркел или лястовица, но после да се върне пак.
- Но това е друг човек, може би, който се завръща?
- Точно така. Защото на тоя свят ние имаме един живот и ако го изживеем само на едно място, ще се лишим от възможността да постигнем повече от това, което ни е дадено.
- Има реални личности, които са прототипи на героите в романа.
- Да, разбира се. Има един образ на доктор Вяра Стоименова, който е базиран на една забележителна варненка, която също е доктор. Казва се доктор Стоянова, педиатър.
- Определено Варна диша в твоя роман.
- Да, да, да ... В един момент си казах - абе, софиянци дали ще го харесат?
- И харесват ли го?
- Много, много. Истината е, че софиянци повече харесват варненци, отколкото варненци - софиянци.
Цялото интервю с писателя Захари Карабашлиев, чуйте в звуковия файл:
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август. Температурата..
Графит, посветен на пожарникарите, е изобразен на трафопост във варненския квартал "Вл. Варненчик". В контекста на пожарите, обхванали различни градове в страната, от сдружение "Българско графити училище" решава чрез изкуство отдават почит към огнеборците, рискуващи всекидневно живота си. Артистите Дамян Николов и София Тарасенко разказват..
Балчиклията Симеон Нейчев - Вибути с първа изложба "ОТВЪД ЗВЕЗДИТЕ В СЪРЦЕТО". Мястото е "Учебен център по изкуства", до главния горен вход на Двореца в Балчик и може да се види от 2 до 16 август, откриването е на 2 август от 18.00 часа. Срещата ще започне с кратка беседа за изкуството и медитацията, последвана от концерт с медитативна музика,..
През август морето се променя и става опасно, припомня спасителят Стефан Калинков, който допълни, че по това време се появява т.нар. мъртво вълнение, а явлението е често срещано. Където има мъртво вълнение, няма вълна, така хората се подлъгват и влизат в капана на теченията, които дърпат навътре, обясни спасителят. Най-много опасности крият зоните около..
По сигнал на граждани Радио Варна направи проверка на фактите, свързани с инвестиционното намерение за застрояване на терен от 175 декара във варненския район „Аспарухово“. За Радио Варна кметът на района Ивайло Маринов припомни, че теренът е регулиран с ПУП, утвърден през 2007 година, а е „изваден“ от така наречената „червена зона“, свързана с..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..