Турски гражданин сади гора край Варна

публикувано на 25.11.17 в 09:36] | обновено на 26.11.17 в 05:37

БНР Новини

Той е млад, но има много мечти и се бори за тяхната реализация. Искал да плава в морето, вдъхновен от разказите на сестра му и зет му. Така записва специалност "Корабоводене" в ТУ- Варна. Веднага започва да учи български, защото няма български корени. Няма българско гражданство.

И така вече 10 години. Целият му съзнателен живот е във Варна. Споделя, че във Варна се чувства като у дома, защото тук има хиляди познати и много приятели, но още не е срещнал голямата си любов сред представителите на нежния пол. Иначе има големи любови...като тази към танците, в частност - салсата. За нея научава именно във Варна, когато преподавателката по български език завела групата в една школа, защото по нейните думи" един език се учи не само в учебната стая, а с приятели". Станало нещо повече.

Само след година той е помощник инструктор, след още 2 има своя школа. После решава да плава - нали за това е учил, но се оказва, че морето не е неговата истинска любов. И отново се връща на брега, и към салсата. А междувременно открива още една "любов" - тази към конете. Така се ражда поредната мечта - да обиколи света на ...кон. Другите избират велосипеди, яхти...а той - един от най-верните приятели на човека.

А понеже много обича природата и може с часове да диша чист въздух, мечтае тази възможност да имат и неродените му деца. И затова работи това да се сбъдне.

В неделя организира доброволци, с които да садят жълъди край село Генерал Кантарджиево. Теренът е осигурен от Държавно горско стопанство и се надява посадената с труд и любов гора да израсте и да радва и следващите поколения.

С Онур Кода се срещна Габриела Гаврилова.

Аз съм от Турция. Преди 10 години, когато дойдох в България, не знаех български език.

А как научихте български език?

В университета. Аз съм завършил Технически университет - Варна. Учихме около 7 месеца подготвителен курс български език. В това време се социализирах и започнах да ходя на салса. И така вече 10 години.

И останахте във Варна. Не съжалявате ли сега за своя избор?

Не. Човек, който живее в чужбина, израства повече от сънародниците, които са в своята среда. Така научава нови знания за културата, но и преодоляването на трудностите също помага за израстването. Така стана и с изучаването на български език. Сега съм по-богат.

Вие нямате българско гражданство?

Не, нямам. Всяка година подновявам пребиваването си в България.

Снимка

Тук намирам спокойствие. В Турция живея в Маниса, това е на 30 километра от Измир.

Вие сте учили корабоплаване, но не го практикувате. Какво се случи?
Така е. Опитах, но ми се струва като затвор. Реално продаваш живота си за пари. Сестра ми и зет ми бяха капитани и от техните разкази се вдъхнових. Но когато завърших, не ми хареса. Те вече се бяха отказали, имаха семейство и останаха да се грижат за децата на брега. Сега са преподаватели в една морска гимназия. За хора със семейно положение тази професия е трудна. На кораба човек губи своите приятели, а след това на сушата те нямат своята среда.

А Вие как "пуснахте корени" във Варна?

Още като ученик мечтаех да уча в чужбина. Първо записах в Брюксел, но се оказа, че това не отговаря на финансовите ми възможности. Следващата ми мечта беше именно специалност ""Навигация" във Варна. И дойдох веднага, без да губя време.

Трудно ли научихте български език?
Доста беше трудно в началото, защото изключенията са много повече от правилата...Но с времето свикнах...

Вие не само сте научили български език, но имате и школа по салса във Варна.

Така е. Много съм благодарен на госпожата по български език. Тя каза, че трябва да общуваме с българите и затова ни заведе в една школа именно по салса. С времето от групата останах само аз.

Снимка

Какво Ви харесва толкова много в салсата?
Това е социален танц, няма строги правила, но има забавление. Много е полезен за нови контакти. На мен ми хареса, защото аз съм музикален човек...Сега преподавам салса. Имах школа за няколко години, после плавах, но се върнах миналото лято и сега отново открих школата....

Танцувахте ли преди това в Турция ?
Само турски народни танци. Между тях и салсата единственото общо е, че са на музика.... Танците в моя роден край се изпълняват от мъже и в тях се демонстрира мъжката сила...Салсата е в двойка и е толкова различна...

Научихте ли български народни танци?
Да, няколко хора. Много ми харесват и се хващам на хорото на различни партита....може би хора има във всички балкански държави, и в Турция има...

Какви са Вашите планове за след 1 година, отново ли ще бъдете във Варна?

Да, така планирам. Организирам международен фестивал за салса през април. Тази година се събрахме 1 500 души от цял свят, а следващата ще бъдем в Албена и се надявам да бъдем повече от 2 000 души. Това е страст, която не мога да изоставя...

Обичам Варна и средата. Тук имам много приятели. 10 години от съзнателния ми живот преминаха тук. Дойдох когато нямах 18 години... Във Варна се чувствам като у дома, не ми прави впечатление, че не съм в Турция.

Вие имате не само социален клуб, но и организирате доброволна инициатива в подкрепа на природата?
Да. Аз много обичам природата, често излизам да дишам чист въздух сред природата. Винаги съм искал да направя нещо хубаво за света и нашите деца.

Снимка

В неделя се надявам да посадим между 20 000 и 30 000 жълъди. Избрахме именно жълъди, а не фиданки, защото така ни препоръчаха специалисти от Горското стопанство. Това е естествения начин за поникване на дървета. В една дупка се поставят по 3 жълъда, за да може да има едно дърво. Когато на такава акция отидат доброволци, почти всички нямаме опит и затова е недопустимо да отделим време, а да няма добър резултат...

Къде е теренът?
20 декара място ни осигури Държавно горско стопанство в село Генерал Кантарджиево, затова им благодарим. Близо 7 000 души се заинтересуваха от кампанията, 1000 от тях споделиха, че ще дойдат.

Ще се съберем в неделя в 9.20 часа на парка на Метро. Дори да нямат някои от доброволците транспорт, ще ги качим ...
В селото ще тръгнем от 10 часа към мястото за залесяване. Може да се върви и пеша при по-лошо време, така че доброволците трябва да са подготвени с гумени ботуши....