Ара Маликян: "Аз съм гражданин на света"

Ексцентричният цигулар Ара Маликян - ливанец с арменски произход и испански паспорт, любим на всички поколения меломани по света, е главното действащо лице на финалния гала концерт от Международния музикален фестивал "Варненско лято". Ара Маликян ще разкаже своята много лична емоционална приказка за "Невероятната история на една цигулка".

В този двадесет и пети негов албум, носещ името на проекта, главен герой е уникалната цигулка, родена в Модена и пропътувала разстоянието до Ливан, за да попадне в ръцете на малкия Ара. Бащата - също цигулар, вече е научил сина си да свири и така три годишното момче, заедно със своя инструмент стават неразделни и до днес, откриват необятния свят на Паганини и пътешестват през всички епохи и музикални жанрове - от класика до рок и поп-музика.

Ара Маликян с „Невероятната история на една цигулка” ще бъде големия финал на Международния музикален фестивал „Варненско лято” - експресивен кросоувър проект с провокация към всички поколения и най- вече към младежката аудитория.

Концертът е на 2 ноември в Двореца на културата и спорта във Варна. А самият Ара Маликян - ливанец с арменски произход и испански паспорт, даде специално интервю за слушателите на Радио Варна. Ето и откъс от него:

-  Привет, мистър Маликян, как Ви се отразява горещата иберийска кръв?

-  Живея в Испания през последните 20 години. Идването ми тук, беше много вдъхновяващо. Испанците са много гостоприемни. И от културна гледна точка също е вдъхновяващо. На първо място испанската музика е много близка до моите корени. Също така проявявам огромен интерес към музиката на Латинска Америка, и в Испания открих мост към нея. Така че на Иберийския полуостров намерих всичко, което исках. Открих музиката на средиземноморските народи, открих испанската музика, ориенталската музика и музиката на Латинска Америка. Целият процес на откриването и изследването на това изкуство беше невероятно преживяване.

-  И днес се чувствате повече испанец, арменец или ливанец?

-  Аз съм гражданин на света. Научил съм се навсякъде по света да се чувствам като у дома си. По малко съм част от всичко и по малко - от нищо. Навсякъде, където и да съм, се чувствам в свои води. Обичам да откривам нови култури, нова музика и да се срещам с нови хора, да създавам нови приятелства. Не определям себе си като човек от едно единствено място. Смятам, че принадлежа на онова, което се нарича „навсякъде“. Разбира се, в това число и испанец, защото живея с Испания, и в същото време съм арменец и ливанец. Когато съм в България, се чувствам българин. Превръщам се в гражданин на всяко място, което посетя.

-  Тогава как успявате да управлявате артистичния си свят?

-  Опитвам се да пресъздам всичко, което науча и открия, пречупвайки го през моята личност. Ако свиря фламенко или джаз, всъщност стилът музика няма значение, не се опитвам да имитирам оригиналния начин на изпълнение на тази музиката. Опитвам се да я свиря така, както аз я разбирам и усещам със съществото си. Опитвам се да бъда себе си при нейното интерпретиране. Всичко, което съм научил и открил и всичко, което ме е вдъхновило, го представям по моя начин. Такава е моята философия. Така се забавлявам и наслаждавам на онова, което правя. Всъщност така и изработих собствения си начин на представяне на музиката.

-  Според Вас колко е важен произходът на един музикант, за да се дефинира неговата културна идентичност?

-  Много е важен, разбира се. Много е важен, за да представя моята култура. Не точно моите арменски корени. Въпреки че арменската музика, култура и език са много важни за мен и са представени във всяка една нота, която съм изсвирил. Има и още едно важно нещо - смятам, че не само трябва да се уповавам на моя етнически произход, но и да се докосвам до други култури, да се вдъхновявам от тях, да търся и изследвам различните стилове музика и начините на изпълнение. Да търся чужди мнения, и да се докосвам до начина на живот на непознати хората. Ако се вдъхновявам само от корените си, в дългосрочен план няма да имам успех...

-  Кое е било най-голямото предизвикателство пред Вас като музикант и успяхте ли да се справите с него?

-  Смятам, че най-голямото предизвикателство пред мен беше да премина през момента, в който разбрах, че техниката на свирене е важна, но по-важна е емоцията. По-важна е комуникацията с публиката. Най-голямото предизвикателство пред мен беше да премина от едното състояние в другото. Когато бях по-млад, бях обладан от това да бъда перфекционист. Репетирах по 10 часа на ден, за да може свиренето ми да е без грешки. И когато изсвирех грешна нота, настроението ми беше лошо с месеци. Малко по малко установих, че, когато публиката дойде на мой концерт, тя не очаква да види перфектната интерпретация на едно произведение. Хората искат да се забавляват, да бъдат щастливи, да бъдат докоснати емоционално, да бъдат разчувствани. Разбира се техниката е много важна, защото без нея няма как да изсвириш нещо по начина, по който би искал. Но техничното изпълнение трябва да се използва за предаването на емоции. Беше голямо предизвикателство за мен да приема този факт. Днес моята основна цел е да интерпетирам, да възбуждам чувства, да предавам емоции по време на концерт. Забравям за техничното изпълнение по време на живите изпълнения. Техниката я подобрявам вкъщи. На сцената вече имам друга роля.

-  Поканен сте за Гранд финала на един от най-старите и най-престижни музикални фестивали в Европа - "Варненско лято". Подготвен ли сте за подобно преживяване? Варна Ви очаква с огромен интерес...

-  Много съм щастлив, развълнувани горд, че ще участвам във „Варненско лято“. Чувал съм за фестивала още от малък. Мои колеги са ми разказвали за него, както и приятели от България. Възможността да участвам във „Варненско лято“ е много специален момент за мен. И, разбира се, ме мотивира допълнително.

-  Последният концерт от Международния музикален фестивал, ще бъде пред препълнена зала и се очертава като голямо предизвикателство, защото за първи път фестивалът ще бъде закрит с изпълнение, което е на границата на класическата музика – кросоувър изпълнение за финал на 92-годишен фестивал за класическа музика, какъвто е "Варненско лято"?

-  Смятам, че класическата музика трябва да се нагоди към младите. Големият проблем при концертите с класическа музика е, че младата публика не я припознава като своя. Младежите предпочитат поп и рок събитията, което е много тревожно. Мисля, че всяка арт идея, която има за цел привличането на младата публика, е добре дошла. Тя трябва да бъде провокирана да влезе в залата. Не съм убеден, че класическата музика е достатъчно интересна на младежите, заради това тя трябва да се преобрази. С нея трябва да се експериментира! Трябва да се търсят нови начини за представянето й на класически концерти, да се търсят нови методи за популяризирането й... за да се привлече по-голяма публика, която да я заобича.

-  Какви истории ще разкажете във Варна с цигулката си? Какво сте подготвил и какво да очакваме от Вас?

-  Концертът във Варна ще бъде част от турнето, което продължава през последните две години. На него разказвам историята на моята цигулка. На нея е свирил моя дядо. Чисто музикално ще изпълня произведения на класически композитори като Бах, Моцарт, Паганини, но също и на по-съвременни музиканти като Джими Хендрикс, Лед Цепелин, Рейдиохед. Няма да пропусна и моите собствени композиции от последния ми албум, създадени за да разкажат историята на моята цигулка.

-  Какво Ви носи работата с децата?

-  Много е важно да работя с деца и да композирам музика за тях. Започнах да създавам произведения за най-малките преди 25 години. Това напълно промени живота ми и схващането ми за концертите. Децата са много чувствителни. Откровени. Казват онова, което мислят. Удоволствие е да споделят мнението си с мен за концертите, които правя. Онова, което се опитвам да правя днес, е да събудя в децата любовта към музиката. Това е едно от нещата, които правя и които ми доставят най-голямо удоволствие.

-  Какво знаете за Варна и какво бихте искал да научите за града и хората тук?

-  Както казах по-рано вече съм чувал за фестивала „Варненско лято“, но никога не съм бил във Варна. Знам, че е много красив град. А фестивалът е много важен. А откъде знам, че Варна е красива? От приятелите ми в България, от колегите ми, които са го посещавали. Още от детството ми, те са ми описвали красотата на града. Ще е много вълнуващо преживяване да го посетя за първи път, не само, за да го разгледам, но и заради значението на Варна като важно място за българската култура. Също така нямам търпение да дойда при Вас и заради фолклора Ви. Обожавам го. В него има голям заряд и е много вдъхновяващ.

-  Сменяме темата – какъв трябва да бъде водещият мотиватор за един музикант?

-  Публиката! Тя е основният мотиватор за един музикант. Приятно ми е, когато свиря сам вкъщи, но когато споделям музиката си с публиката, чувството е коренно различно. Това е душевен оргазъм. Защото много хора стават свидетели на моето изкуство. Удоволствието е огромно. Неописуемо е. Няма нищо по-прекрасно от това да споделям емоции и чувства с публиката.

-  Най-добрата част от създаването на музика в наши дни?

-  Това, че правиш хората щастливи. Създаваш една чувствителност у тях. С помощта на музиката и изкуството животът на едно общество става по-добър. С изкуството и културата хората стават по-внимателни, започват да се отнасят с по-голямо уважение един към друг. Изкуството провокира към толерантност, към приемането на чуждото мнение и чуждата културна идентичност. Бъдещето на всяко общество е да обръща повече внимание на културата и изкуството, защото те правят хората щастливи.

-  Музиката помага ли Ви да се концентрирате, когато вършите нещо друго или разсейва?

-  За всеки е различно. В моя случай винаги, когато правя нещо, слушам музика. За други не е така. Може би музиката толкова ги завладява, че не могат да се концентрират върху нищо.Хората са различни. Истината е, че музиката има огромно влиание. Тя може да променя животи, може да промени живота ни към по-добро. Влиянието й върху нас е невероятно, дълбоко и силно. Толкова е важно, че дали правиш нещо, слушайки любимите си композиции, или те те разсевайт, е второстепено. Важното е, че музиката ни прави щастливи.

-  Бил сте съученик с Васко Василев...

-  Срещнах го, когато бяхме на 15. Бяхме ученици. Кариерите ни започнаха по едно и също време. Тогава не бяхме само колеги, бяхме съученици и много добри приятели, каквито сме и днес. Страхотно е да имаш приятел като Васко. Той е много вдъхновяващ и мотивиращ като музикант и цигулар. Чувствам се късметлия, че все още сме запазили отношенията си. Той е един от най-добрите ми приятели. Приятелството ни е от онези, които продължават цял живот.

-  Ако бяхте музикален инструмент, кой би бил той?

-  Разбира се, че цигулка! Влюбен съм в този музикален инструмент. Обсебен съм от него. Обичам цигулката. Изразявам се с нея. Това е моят инструмент.

-  Чувствате ли различни емоции, когато свирят различни инструменти?

-  Не точно. Обичам и останалите инструменти. Всички са страхотни. Когато някой е добър изпълнител, няма значение на какво свири. Вдъхновявам се от изпълнения на пиано, чело... Любимият ми е цигулката, но харесвам и останалите.

-  Коя според Вас е Златната ера на музиката?

-  Вярвам, че всеки период има златни години. Така съм настроен като личност, че смятам, че най-доброто винаги предстои. На мнение съм, че музикантите трябва да работят така, все едно златните години на музиката са утре. Не вярвам, че това време е в миналото, а точно обратното – предстои.

-  Работите от много време в музикалния бизнес, кое е най-откаченото нещо, което сте правил, за да се рекламирате?

-  Направил съм доста чудати и луди неща в кариерата си. Може би най-откаченото е, когато свирих издигнат на равнището на 15-ия етаж. Тогава трябваше да изпълнявам Чакона-та на Бах, докато ме сваляха, опасан с всякакви въжета.