Галин Гинев: Ние, актьорите сме най-благородните лъжци

Галин Гинев е възпитаник на проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Има десетки роли в Кукления театър. Познат е от постановките: "Аладин" - Духът, "Тъжният принц", "Рибарят и рибката", "Херкулес", "Пепеляшка", "Третото ухо", "Алиса", "Бурята", "Палечка", "Жълтурчо", "Малкият принц", "Фолклорни фантазии", "Пролетни лудории", "Янек и Ханка", "Златната рибка", "Пещерата и сенките", "Цветята на малката Ида", „Веселите джуджета”, „На гости на Баба Марта” и много други.

Режисьор на постановките "Котаракът в чизми", "Приказки от снежната гора", "Коледна забава", "Коледни звезди", „Случка непозната с ябълка в гората”, „Карнавал в гората“.

Галин Гинев има множество индивидуални и колективни отличия в областта на детския куклен театър и театър за възрастни, вкл. награда "Варна", "Икар", отличия от фестивалите "Златен делфин" (Варна), „Вълшебната завеса“ (Търговище), "Пиеро" (Стара Загора).

20 години?

За Вас лъжа, за мен истина - 20 години в Кукления театър във Варна.

На шега ли започна всъщност или сериозно беше решил да ставаш актьор?

Всичко започна на шега с една театрална школа във Варна. Водеха я Илия Пенев, Катя Динева, Петя Петкова, Свилен Стоянов, Коста Бандутов я направи. Заедно бяхме в тази школа с Албена Михова, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Даниела Викторова.. После НАТФИЗ, Театър "Албена", след това ме взеха в казармата, като се уволних веднага бях назначен във Варненския куклен театър. В началото не бях сигурен дали тук ми е мястото, чудех се дали да не отида в София, но с течение на времето разбрах, че се чувствам добре, приятно ми е да работя, намерих среда, в която да се развивам. Нещо любопитно - през 2002 година спечелих Зелена карта и сериозно са замислих дали да не зарежа всичко и да замина за Страната на големите надежди. Все още не съжалявам за избора си - тук за мен нещата са удовлетворителни, правя това, което обичам, освен че играя - и режисирам, много пътувам с трупата по турнета в страната и в чужбина.. Там също виждам любовта на публиката, което е важно - значи правим нещо хубаво и добро..

Бил ли си изкушен да започнеш в драматичен театър, ти имаш няколко такива роли?

Да, играх в няколко постановки - в Добричкия театър направих главна роля в "12-те стола" с режисьор Пламен Панев, във Варна - "Милионерът", после участвах в "Бастард" на Явор Гърдев, даже имах покана да работя в драматичен театър, но да ти призная - възможностите на кукления театър са по-големи.

Да, кукленият театър отдавна вече не е театър с кукли само, правите спектакли и за възрастни...

Да, пълним салони навсякъде, хората виждат на какво ниво сме, имаме признанието на публиката, че сме конкурентоспособни на големите театри. И се оказа, че няма нужда да съм в драматичен театър, защото тук се занимавам с всичко това, да, театърът е малко по-условен, но и много драматични режисьори се изкушават вече от него - Теди Москов, Боян Иванов, сега и Пламен Марков поставя при нас..

Май повече от 50 роли си изиграл през тези 20 години?

Със сигурност са даже повече от 100, в справката не сме описали всичко...

Помниш ли ги всички?

Не ги помня, но мога много бързо да ги възстановя - при нас има такава памет, свързана с действията и взаимоотношенията и то изплува.

А коя беше първата ти роля?

А, оказа се, че е Духът в "Лампата на Аладин" на Съни Сънински.

Струва ми се ,че всеки новозавършил актьор, ако е мъж, първо играе принц, а ако е жена - принцеса.

Да, има нещо такова, но при мен скоро се разбра ,че тези роли не са ми в кръвта и започнах да играя по-лоши, отрицателни герои. Сега ми се налага и Дядо Коледа да играя...

Е, още си далеч от тази възраст...

Да, но аз така се шегувам: колкото и да е добър един куклен актьор, накрая играе Дядо Коледа...

И още: за емоцията на представлението, за възпитателната роля на изкуството, за държавната политика в тази област, за кукленото изкуство и публиката в Китай, Испания, Турция. Добре ли е задължително да се ходи на куклен театър, чие задължение е - на училището или на семейството? За всичко това - чуйте в звуковия файл.

На 1 април точно с "Професия лъжец" на Теди Москов отбелязваш 20 години на сцената. Вече шеста година се играе този спектакъл. Той започва като импулс от "Джелсомино в страната на лъжците" от Джани Родари, как се разви във времето?

Да, това е един от емблематичните спектакли на нашия театър, игран е на много сцени с огромен успех.

Променят ли се лъжците?

Може би стават по-изкусни. Той затова е актуален този спектакъл, защото успява да осмее и настоящето, и миналото, човек открива в него истините за нашия бит, спомня си за времето на соца и вижда, че не е било толкова розово, колкото някои хора искат да го изкарат. Има и препратки към настоящето и бъдещето - много интересен и провокативен спектакъл.

Истината за всеки ли е? Всеки ли е готов да я чуе?

За всеки истината е различна. Уви, това е изводът. За теб - лъжа, за мен - истина...Не бива да бъдем крайни. Имаше една карикатура - нарисувана шестица, но отсрещният я вижда като деветка. Въпрос на гледна точка, въпрос на възприятие е истината.

Лесно ли правиш ролите си? Аз като те гледам, имам чувството, че всичко се получава с лекота при теб, но зад нея какво стои?

Стоят 20 години труд. Когато обичаш това, което правиш, когато си мислещ актьор, нещата просто се получават.

Няколко персонажа играеш в "Професия лъжец". Явно добре ти пасват ролите на измамници...

Искаш да кажеш, че съм измамник?

Е, въпрос на гледна точка...

Да, всъщност актьорите сме най-големите измамници на света, ние се представяме за други, казваме думи, които не са наши, ние сме най-благородните лъжци...