Преди дни се завърна от София, където участва в литературна среща, организирана от фондацията. Как мина тя?
Беше нещо като представяне на мен и на другия стипендиант – Йоанна Елми, в тази област. Заедно с Георги Господинов, нашият ментор, имахме едно импровизирано интервю, където говорихме за това какво е да си млад писател. Актьори четоха наши произведения пред публиката в Градската галерия в София. Мисля, че протече много приятно. Имаше много млади хора, които също искат да участват в стипендията, границата е до 30 години. Имаше и по-възрастни хора, които бяха чули за срещата. После много хора дойдоха да говорят с мен и ми стана много приятно.
За какво те питаха в тези разговори, какви бяха въпросите?
Единият въпрос беше какво е да си млад човек, който пише в XXI век.
И какво е? Има ли кратък отговор на този сложен въпрос?
Накратко казано - хубаво е! Нашироко – човек има много повече възможности да покаже своите произведения, да работи с издателства, да си открие ментор. Има много повече културни перспективи.
А другият стипендиант – Йоанна Елми?
Тя пише проза, много интересна проза.
Има издадени книги, предполагам.
Не, няма все още, и тя е дебютант като мен.
Но ти имаш.
Да, но моята е самиздат. Сега, като погледна назад, наистина ми се струва по-детска, понеже се променям. Мисля, че беше хубаво да издам тази книга, макар и толкова рано, защото някак си ми останаха стихотворенията от този период за писане.
„Истории от други светове“ беше тя. Очевидно, вървиш вече смело към оформянето на втората, имаш ли някакво работно заглавие за нея?
Тайна е, но тя ще е с издателство, по книжарниците. Удължихме си срока с Георги Господинов – той ми е редактор, и хвърчим. Процесът е малко хаотичен заради мен, понеже аз пиша от дъжд на вятър и правя нови неща. Махам стари, променям, редактирам, пренареждам. Така че има време – догодина.
Ти каза, че се променяш. Как се променя твоето писане примерно от тази първа стихосбирка самиздат?
Вече пиша доста по-интелигентно. Може би има някакъв чар в начина, по който пишех преди – сядах и всичко, което ми беше в главата, се озоваваше на листа. Сега вече мога да оформям мислите си, да генерирам нещо с по-различен заряд. Например преди ме вълнуваха съвсем различни неща – теми за Космоса, за Вселената, но сега може би съм огледан по-навътре, към по-малките неща.
Какво те вълнува сега?
Аз си представям стихотворенията като цветове. Преди пишех в ярки цветове – лилаво, червено, зелено, жълто, черно. Сега – в бяло, светло-синьо, пясъчно.
Имаш ли някакъв пример и в какъв цвят е?
Един сиво-пясъчен пример – казва се „Аз съм камъкът“:
Аз съм камъкът,
аз съм вечното ехо на полета,
тихо отеквам,
безшумно се смея
в очакване
да се превърна в пясък.
Какво повече
мога да искам да ми се случи
след 300 години,
освен някой да ми напише поема,
ако ли не – поне да му вляза в обувката.
Продължаваш със свободния стих – нали така? Или си променил нещо?
Продължавам със свободния, по-приятен е. Макар и много хора днес да казват, че е модерен и по-добър от класическия. Други пък да го заклеймяват.
Ще имаш ли нова изложба – в тази посока как се движат нещата? Каза, че пишеш от дъжд на вятър – как рисуваш?Добре се движат, рисувам още по-дъждовно и ветровито. Към март се очертава още една изложба. Идеи имам много, записвам ги, а физическото изпълнение на творбите е най-малкият проблем. Сядам и в последната седмица не спя, не ям, всичко се случва наведнъж.
Защо се ангажираш с толкова много извънкласни занимания?
По-смислено се чувствам. Докато мога – искам да си хвърча от клон на клон.
А какво стана с желанието ти да си професионален капкоброец?
Не се е променило.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Александър Габровски чуйте в прикачения звуков файл.Интервю с Chris Caffery (SAVATAGE, TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA) SAVATAGE са от онези групи, които през 80-те и 90-те години на миналия век дефинираха звука на американския прогресив метъл. 24 години след последния си албум „Poets and Madmen“ SAVATAGE се завръщат към активна дейност. Групата тръгва на турне, за съжаление без Jon Oliva, който има..
Изби от Североизточна България отвориха врати тази събота и неделя за всички готови да тръгнат на вино пътешествие между р. Дунав, Черно море и старите български столици. Тази година са се включили 17 винарни и 3 специални локации за дегустация на висококачествено българско вино. За пета поредна година през май винопроизводители и технолози..
Силата на Българското национално радио е в регионалната мрежа. Не само, че не трябва да бъдат закривани регионални станции, а дори тази мрежа трябва да се развива, за да присъства в живота на все повече хора. Това мнение изрази, в предаването на Радио Варна „Позиция“, Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. По повод протеста..
Много често застрашаваме собствените си животи заради своеволия на туристи, които не спазват правилата на плажа и флаговата сигнализация. Плажна полиция трябва да следи за реда. Това каза Стефан Калинков, воден спасител, работещ на Златни пясъци, който бе удостоен с грамота от Българския червен кръст - Варна за активната му доброволческа дейност...
Димитър Маринов, първият български актьор, качил се на сцената на Оскар-ите, се срещна с варненска публика, за да представи двете си книги – „Към сцената“ и „Към екрана“, издадени от „Аз-буки“ в края на 2024 г. Пред своите почитатели и любителите на литературата и киното, актьорът разказа за своя необикновен житейски и професионален път и какво се крие..
Голямото предизвикателство в ерата на AI (изкуствения интелект) е как да развиваме естествения интелект. Toва коментира за Радио Варна ректорът на Икономическия университет (ИУ) във Варна проф. Евгени Станимиров. Няма да се изморя да повтарям, което правя вече 3-4 години, може би и малко повече, че когато висок естествен интелект ползва висок..
Индия не е туристическа дестинация и никой не си тръгва от там завинаги. Това е трансформиращо място. Всеки път се завръщаш променен и научил нещо различно. Човек се влюбва в Индия, ако я усети. Това сподели в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" варненката Диляна Димитрова, която доста пъти е пътувала до тази огромна страна. Диляна..