Психолог: Пандемията ни накара да се замислим повече за живота

Коронавирусът и съпровождащото го извънредно положение принудиха хората да се адаптират бързо към непознати и ограничаващи обстоятелства. Чувството за несигурност, стресът и страхът нараснаха. По какъв начин ситуацията се отрази върху психиката на обществото?

Клиничният психолог и психотерапевт, Велислава Христова, сподели своите наблюдения по темата:

Зачестили ли са случаите на пациенти, които идват при Вас с тревожно-депресивни разстройства, след отмяната на извънредното положение?

Настоящата пандемична ситуация носи отличителни черти на травматична ситуация, но не винаги една травматична ситуация довежда до травма и до посттравматично стресово разстройство. Не бих казала, че има значително увеличение на случаите в сравнение с предходен период. По-скоро се наблюдава усилване на оплаквания, съществували и преди, предимно в полето на тревожните разстройства. Новото може би е, че се усилват тревожно-депресивни преживявания, свързани с екзистенциални въпроси, които хората си задават- смисъла на това, което се случва в глобален, регионален план, последиците и отзвука върху всеки отделен индивид. Прави впечатление също, че възникват или се усилват емоции, свързани с напрежение в междуличностните отношения- между партньори, родители и деца, колеги, работодатели и служители, между приятели, както и такива, свързани с различните нагласи на хората към пандемията.

Става ли обществото все по-скиптично към мерките срещу вируса и на какво се дължи това според Вас?

Обществото като че ли е разделено по отношение на препоръчваните и задължителните мерки. Една част от него ги подкрепя и спазва, а друга ги неглижира или отхвърля. Но сякаш общото между тези две групи, е увеличаващото се недоверие и скептицизъм към тези, които контролират ситуацията на национално ниво. Според мен, това от една страна е продиктувано от бързо сменящите се, понякога непоследователни послания на управляващите кризата, както и от противоположните послания на медицински специалисти, канени в различни медии. От друга страна този скептицизъм в България би могъл да се свърже исторически с травматичния и негативен опит с информираността по време на бедствия- като Чернобил например и не на последно място с недоверие към властимащи и институции. Затова всеки в тази ситуация избирателно чува тази информация, чиито послания са най-близки до неговите представи.

Според вас страхът от вируса допринесе ли за развитието на адаптивните способности у хората?

Трудно е да се обобщава, защото всеки човек функционира индивидуално, в зависимост от своята история. Страхът и стресът в някаква доза мобилизират, но не бива да забравяме, че настоящата ситуация е вид травматична ситуация, която натоварва психиката, нарушава психичния баланс и води до мобилизиране на определени защитни механизми. А начинът, по който човек се адаптира към подобни травматични ситуации, е силно индивидуален и зависи от различни фактори като тежестта и продължителността на протичане на самата ситуация, индивидуалната житейска ситуация на човек, възрастта му, житейски опит, психичната му зрялост, личностови особености и така нататък. Затова е трудно да се даде общовалиден отговор, доколко стресът от ситуацията е допринесъл за развитие на адаптивните способности. По-вероятно е хора с устойчива и зряла личност, с умение да разбират, осмислят и трансформират това, което се случва около тях, да успяват по-добре.

Много хора излязоха от изолацията, чувствайки се демотивирани и напрегнати. Какво бихте им препоръчали, за да се справят с тези състояния?

Нормално е да се чувстваме напрегнати, тъй като ситуацията е непозната за всички нас. Човек се чувства демотивиран, когато се промени посоката или изгуби смисъла на това, което прави- когато радостта намалява в едно по-стереотипно, рутинно, трескаво или изолирано ежедневие. Затова е добре да потърсим това, което осмисля живота ни. Да съживим любопитството към живота, дори и за кратко да успяваме да се върнем към интересите си и нещата, които обичаме. Да общуваме с близки, със себе си, за да можем да разберем какво се случва с нас, какви са чувствата ни, нуждите ни в този момент и какво реалистично можем да направим за себе си. Да приемаме новините около нас критично и с разум и да опитаме да видим случващото се в един малко по-мащабен времеви хоризонт. Реалността е такава каквато е- може би е безпрецедентна за отрязъка на нашия живот, но не и за историята на човечеството. 

Цялото интервю на Валерия Аспарухова с Велислава Христова чуйте в звуковия файл: