Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?
Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи 3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.
В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.
От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.
Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.
- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?
Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа - да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.
Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила. Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.
- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.
То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието.
Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..