Георги Първанов: Времето ще си изиска и ще си наложи лидерите

Георги Първанов - президент на Република България 2002 г. - 2012 г. бе сред специалните гости и лектори на Четвъртата международна лятна академия по лидерство, която се проведе в к.к. "Св. Св. Константин и Елена". Изграждането на лидери като част от държавната политика на България е основният лайтмотив сред темите на престижния форум, в който взеха участие 50 студенти от 11 висши училища в страната. Тази година лятната академия се провежда под знака на 140-годишнината от създаването на Висше училище по телекомуникации и пощи и под патронажа на президента Румен Радев.

Георги Първанов изнесе лекция на тема "Къде се дянаха лидерите?" и представи пред студентите книгата си "Пътуване към паметта. Разкази за политиката.". Още за книгата му и мнението на бившия президент по актуални политически теми потърси Даниела Стойнова. Цялото интервю с Георги Първанов чуйте в прикачения звуков файл:

Във всеки случай ме научи как да се отнасям с моите родители и с хората около мен, със земята, защото наистина беше много тежка работата и сигурно зле платена, погледнато от днешните критерии, но това тогава нямаше значение. Изобщо в българското село земята учи много, така че аз не съжалявам, напротив – радвам се, че съм минал тази школа.

Но все пак как се стига от село до президентството? Наистина ли е необходимо кръв, пот и сълзи или при Вас стана по-лесно?

Не, не е било лесно. Стана в някакъв смисъл случайно, както съм го описал в книгата. Говоря за влизането ми в партията, след това и в ръководството. Там съм разказал случката как от 1000 души делегати ме познаха двама, но в крайна сметка бях избран. След това ми се падна нелеката чест да водя идейната дискусия и да правя идейното развитие на БСП. Досещате се, че това е наистина нещо доста тежко. Разбира се в президентството вече мнозина знаят, добре помнят как станаха нещата. Там даже съм дал едно факсимиле на социологическа агенция, което ми отреждаше 15-о място рейтинг, 40 дни преди изборите за президент. (...)

За мен е интересно, че днес по време на срещата Ви със студентите, когато Ви попитаха кой за Вас е пример за човек, който е добър в политиката, посочихте Симеон Сакскобургготски. Той все пак има доста силен характер...

Да, но не го е проявявал в отношенията с мен и с другите институции. Мъдър и разумен е бил във всички тези контакти и разговори в съвместните ни действия, така че нямам никакви оплаквания, напротив – смятам, че това беше един позитивен период за нас хората, които представлявахме България по това време.

По онова време, каквито и негативи да се откриват, наистина имаше политическа стабилност. Вашата книга е за възстановяване на дебатите в политиката. Сега не само че няма политически дебати между основните опоненти, ами и предизборната кампания предишния път беше вяла. Сега предвиждам, че пак ще е същата. Хората не могат да се ориентират в новите формации.

Много неща има или по-скоро няма. Няма ясни предизборни платформи и послания, няма открит дебат между политиците, които са на най-високо ниво, които дават лицето на една кампания. Изобщо политиката в България много се промени и това не дава гаранция, че ще има добро управление. Не знам как ще се скалъпи правителството, съзнателно използвам този по-фриволен израз, защото става дума за завързване, за скалъпване, а не за нещо стратегическо, което може да работи добре за страната. (…)

Разговаряхте с младите хора за лидерството. Откъде ще се появят според Вас новите лидери, защото наистина имаме нужда и от духовни водачи, но все пак ни трябват и политици, които хем да са подготвени, хем да мислят за хората, а не за себе си?

Не знам. Това е като очакването на месия. Да не се наемам да спекулирам, посочвам възможна партия или общност. Времето ще си изиска и ще си наложи лидерите. В това не бива да има съмнения. Аз виждам много млади хора, които са кадърни, които имат качества. Да бъда откровен – виждам и по-стари, наложили се отдавна лидери, които пречат, препятстват за това да излязат кадърните. Лансират онези, които са послушни. Така няма да стигнем далече – говоря и за отделните партии, най-вече и за нацията.