На около 90 км от Варна се намира Лопушна. Там живеят над 600 души и почти всичките са мюсюлмани. В дългополското село има новопостроена джамия, а до нея - друга, която тъне в разруха. Датира от 1802 година. Мечтата на кмета на селото е да се реставрира джамията, за да се съхрани тази забележителност, съградена от предците.
Дъбът, който е в основата ѝ, е дялан на ръка. Молитвеният дом е впечатляващо запазен за възрастта си. Кметът Халил Насуфов разказва, че старите майстори са знаели точно кога да отрежат дървото, за да построят стабилна конструкция:
"Винаги зимата са ги отсичали, защото тогава дървото се подготвя за студените месеци. Листата опадват, цялата течност през корените я пуска в почвата и тогава става твърда и червеи много трудно могат да го ядат. Знаели са кога да се отсече едно дърво, къде да се съхрани, как да се съхрани. Следели са луната, времето – дъжд, вятър, студ, сняг. Тези двете колони, 200-годишни, още си личат ръцете на майстора – как ги е дялал. И още е здраво!", казва Насуфов.
220-годишната джамия е претърпяла само частичен ремонт през 90-те години на миналия век – сменени са някои изгнили дъски и греди. Иначе всичко друго е автентично. В първата стая, в която се влиза, хората си говорят и обсъждат свои проблеми и радости.
Разговорите обаче спират, когато през малка и тясна вратичка се влезе в стаята за молитва.
След дъждовете една от стените се лющи, а греда е започнала да гние. Вътре си личи, че тук не е влизано с години. Халил Насуфов казва, че това е живата история на Лопушна и тя трябва да бъде съхранена:
"Не са толкова много пари, просто трябва да се направи една организация. Мисля че, ако се обърнем към населението тук и в съседните села, всеки ще даде по някой друг лев да може да се реставрира, да се направи някакъв частичен ремонт. Мисля че няма да има проблеми. Да се види къде, какво е нужно, керемида ако има за смяна, греди, дъски да се сменят. Да няма течове при дъжд."
Кметът се надява, че и държавата ще подпомогне реставрацията на старата джамия. Тогава думата ще има Община Дългопол, на чиято територия е Лопушна.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл:
Проби от човешки мозъци, събрани при аутопсии в началото на 2024 г., съдържат притеснително количество малки парченца пластмаса, показва ново проучване. „Концентрациите, които видяхме в мозъчната тъкан на индивиди, които бяха на средна възраст около 45 или 50 години, бяха 4800 микрограма на грам, или..
КРАСИВА ЦВЕТНА ФЕЕРИЯ ОЧАКВАМЕ ПО ВРЕМЕ НА ТАЗГОДИШНОТО ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА НА ХВЪРЧИЛАТА. Кулминацията на събитието ще бъде на 24 и 25 август 2024 г. във Варна, където с демонстрации на пъстри хвърчила, синхронно управление под музикален съпровод и нощни полети фестивалът ще отбележи дванадесетата си годишнина. Международният фестивал на..
Добруджанският фолклорен събор „Богородица“ започва от днес в град Генерал Тошево. Той се провежда за 25-ти път. Участие в него ще вземат групи и изпълнители от България, Украйна и Румъния. Добруджанският фолклорен събор „Богородица“ е подготвил разнообразна и богата програма във фестивалните дни – 24 и 25 август. Официалното откриване с водосвет е..
Фестивалът на хвърчилата ще се проведе на 24 и 25 август на плажа в „Аспарухово“. С двудневни демонстрации фестивалът ще отбележи своята дванадесетгодишнина. Организатор на събитието е клуб „Асто – Въздушни чудеса“. От 10:00 до 17:00 ч. през обявените фестивални дни професионалните клубове на участниците ще показват най-новите си творения, включително..
Второто издание на "Чайки фест" ще се проведе тази събота, 24 август. На светло ще излязат едни от най-добрите underground групи от страната, както и банди от Северна Македония. Сред българските групи са Gigashadow, Сричка, Behind bars и Pizzza, разкри Паскал Гонов, един от организаторите на феста. Целта на фестивала е да даде сцена на..
Десетима влиятелни българи избраха да се поставят на тяхно място и да споделят света през очите им, a после да изразят с думите си призива на над 32 000 българи – да сложим край на клетките за телета в животновъдството. Мини филмът “Моля ви, пуснете ме!” е част от кампанията “Клетките са кошмар” на организацията “Невидими животни” за забрана на..
Жеги като тези през сезон 2024-та не помня. Това коментира за Радио Варна Иван Сотиров, който вече три десетилетия се е отдал на тази професия. През годините Сотиров е срещал всякакви хора, но допълва, че днес туристите са по-малко дисциплинирани. Самият сезон върви някак странно, обобщава спасителят. По думите му, в момента морето е спокойно, няма го..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Ясно
Предимно облачно
