Как е на български „Връщам се вкъщи“ – питат украинските ми ученици

Украинците, настанени в хотелите "Хелиос" и "Лотос" в Балчик, вече втора седмица учат български език.

Уроците са практически, приложими в ежедневието и се провеждат два пъти седмично по един час. С доброволческата работа да преподава се е заела Светлана Атанасова – известна на балчиклии с езиковата си школа и организатор на международен фестивал на английския език в Балчик „Светът в детските длани“. Завършила е руска филология в Москва, след това английска.

Войната в Украйна, хората, потърсили убежище при нас, и голямото и сърце я тласкат към поредното предизвикателство – за първи път да преподава български език. В часа и на 16 март в хотел „Хелиос“сме свидетели на приятна атмосфера, мотивирани деца и възрастни да учат нещо ново.

-  Госпожо Атанасова, с уроците по български език вие изпреварихте дори действията на държавата, какво ви накара да го направите?

-  Първо искам да  кажа, че съм твърдо против войната. Това е едно голямо бедствие, един голям кошмар, безумие, ужас за всички, които я преживяваме, особено в Европа. Имам много приятели от Русия и Украйна. Завършила съм руска филология в Москва, а после и английска. Няма как да остана безразлична към мъката на тези бедстващи хора. Веднага щом разбрах, че има нужда от някой, който говори руски и може да преподава и на български, реших да се отзова. И ето ме тук – учител по български. Досега не съм го правила, защото съм преподавател по английски език. Мисля, че добре се справям – учениците ми учат с голямо желание, любопитни са, задават въпроси, интересуват се и от българските традиции. Много добре усвояват.

-  Какво виждате в очите на извънредните си ученици?

-  В очите им виждам и тъга, и радост. Заради децата си се опитват да не показват това, което всъщност се случва, тази огромна мъка. Възхищавам се на духа им. Поддържат много силен дух, оптимизъм, надежда за бъдещето и за мира. Много ме трогват въпросите им – как ще бъде на български „Връщам се вкъщи“.

-  Как виждате продължението на всичко, което сте предприели?

-  Много се надявам бързо да приключат нашите уроци. Това ще означава, че те ще могат да се върнат в родните си места и към нормалния си живот, защото няма по-хубаво от родината. 

Не сме очаквали такава доброта никъде – казват учениците на Светлана Атанасова. Затова любимата им дума е БЛАГОДАРЯ.