Кметът на Балчик с равносметка за изминалата година

Из­пра­ща­ме по­ред­на про­ти­во­ре­чи­ва го­ди­на, с ви­со­ка ин­фла­ция, обоб­щи из­ми­на­ла­та 2022-ра кме­тът на Бал­чик Ни­ко­лай Ан­ге­лов. По ду­ми­те му об­щи­ни­те ня­мат ни­как­ви за­ко­но­ви ме­ха­низ­ми за спра­вя­не с ин­фла­ция­та, за разлика от дър­жа­ва­та, но въп­ре­ки то­ва по­кач­ва­не на мес­тни­те да­нъ­ци не се пла­ни­ра. Спо­ред не­го мес­тни­те бюд­же­ти са спа­се­ни от фа­ли­ти с пра­ви­тел­стве­ни­те пос­та­нов­ле­ния, с кои­то са отпускани па­ри, но не на всич­ки общини. Ни­ко­лай Ан­ге­лов смя­та, че по то­зи на­чин дър­жа­ва­та про­кар­ва соб­стве­на­та си по­ли­ти­ка, но не и кме­то­ве­те, които ня­мат фи­нан­сов ре­сурс за об­щин­ска­та та­ка­ва. И в края на го­ди­на­та Ан­ге­лов уве­ри, че през зи­ма­та отоп­ле­ние­то за учеб­ни­те и со­циал­ни за­ве­де­ния  е оси­гу­ре­но. "Ви­на­ги съм дек­ла­ри­рал  го­тов­ност­та на Об­щи­на Бал­чик, ко­га­то се на­ло­жи, да фи­нан­си­ра­ме об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма”, коментира той.

- Гос­по­дин Ан­ге­лов, как­ва го­ди­на из­пра­ща­ме? Как­во свър­ших­те и с как­во не се спра­вих­те?

- От­но­во из­пра­ща­ме ед­на про­ти­во­ре­чи­ва го­ди­на, мо­же би тре­та­та под­ред от 2020-а на­сам заради ковид епидемията. Про­ти­во­ре­чи­ви са, за­що­то се от­ра­зя­ват на ця­ла­та об­щес­тве­на дей­ност, а Об­щи­на­та е клю­чов фак­тор за то­ва. Ако има не­що, с кое­то да се пох­ва­лим, е, че ус­пях­ме да по­ту­шим по­ра­же­ния­та, кои­то има­ше в об­щин­ския бюд­жет  за­ра­ди из­не­на­да­та ко­вид епи­де­мия, впос­лед­ствие лип­са на ту­рис­ти и  на­ма­ле­ни при­хо­ди през 2020 и 2021 год. Един­стве­на­та доб­ра но­ви­на за 2022-ра  е, че ус­пях­ме да ста­би­ли­зи­ра­ме Об­щи­на­та фи­нан­со­во. Естествено, то­ва се дъл­жи и на при­ну­да­та да пра­вим някои ико­но­мии, кои­то пре­ди не сме пра­ви­ли - не­по­пу­ляр­ни мер­ки. Но точ­но вди­га­ме гла­ва и дой­до­ха кри­зи­те на 2022-ра. На пър­во мяс­то вой­на­та в Ук­рай­на, коя­то се от­ра­зи, смя­там, че на це­лия свят, не са­мо на те­ри­то­рия­та, на коя­то се во­ди. Смя­там, че тя, заед­но с ко­ви­да, тъй ка­то все още има­ме пос­лед­ствия от тази кри­за, до­ве­до­ха до су­пер ви­со­ка ин­фла­ция. За­ра­ди то­ва как­то хо­ра­та, та­ка и Об­щи­на­та за­поч­на да пла­ща по­ве­че сред­ства за елек­трое­нер­гия, за го­ри­ва, за строи­тел­ство. Ста­на ни труд­но даже да кал­ку­ли­ра­ме предварително кол­ко ще ни бъ­дат раз­хо­ди­те, за­що­то всич­ко бе­ше неп­ред­ви­ди­мо. Имах­ме пе­риоди, в които нау­ча­вах­ме кол­ко ще пла­тим за електроенергия, след ка­то  ве­че е из­раз­хо­де­но. Ние не знаехме цената на вече изразходената енергия. Все ед­но да ку­пиш хляб, а дру­гия ме­сец да ти ка­жат кол­ко па­ри ще да­деш.

- Ако по­тър­сим клю­чо­ви­те ду­ми за 2022 го­ди­на, сред тях ос­вен вой­на и ин­фла­ция, са и ук­раин­ски бе­жан­ци, свла­чи­ща, си­ня зо­на. Има­те ли как­во да ка­же­те за вся­ка ед­на от тях?

- За ук­раин­ски­те бе­жан­ци - на­ша­та об­щи­на прию­ти мно­го, бя­ха стиг­на­ли 9000, и в мо­мен­та има­ме меж­ду 1000-2000 души. Дър­жа­ва­та не впрег­на об­щи­ни­те да ре­ша­ват то­зи проб­лем. Той бе­ше ре­шен мно­го доб­ре от хо­те­лие­ри­те, кои­то прию­ти­ха хи­ля­ди бе­жан­ци и про­дъл­жа­ват да го пра­вят, не­за­ви­си­мо от прог­ра­ми­те, кои­то гла­су­ва дър­жав­но­то ръ­ко­вод­ство - да­ли 40, или 15 ле­ва. Факт е, че все още има­ме бе­жан­ци в общината.

За съ­жа­ле­ние, имах­ме свла­чи­ще, кое­то от­но­во ста­на ак­тив­но, до Ал­бе­на. Ху­ба­во­то е, че ня­мах­ме смър­тен слу­чай. Изо­ли­ра­ли сме ра­йо­на, ча­ка­ме да из­съх­не поч­ва­та, тъй ка­то оп­ра­вя­ме  повреда на един от кла­ден­ци­те. Об­щи­на Бал­чик ня­ма нуж­ния ре­сурс за ук­реп­ва­не­то, ста­ва ду­ма за ми­лио­ни. Ако дър­жа­ва­та се ан­га­жи­ра, се на­дя­вам, че ще ус­пеем да ук­ре­пим и то­ва свла­чи­ще.

Пла­те­на­та зо­на - по­ра­ди за­ба­вя­не с ре­ше­ние­то на Об­щин­ски съ­вет, стар­ти­рах­ме от 1 ав­густ.  Тази го­ди­на съб­рах­ме опит, видяхме къ­де са ни сла­би­те мо­мен­ти, да мо­жем да внед­рим соф­туер и тех­ни­ка. Смя­та­ме, че през 2023 си­ня­та зо­на ще ра­бо­ти как­то тряб­ва и ще за­поч­не да но­си ня­как­ви при­хо­ди. Ще пред­ло­жа раз­ши­ре­ние на си­ня­та зо­на, об­мис­ля­ме го, но ОбС ре­ша­ва. Го­ди­на­та е из­бор­на и когато е такава, по­пу­лиз­мът взи­ма връх, но се на­дя­вам, че съ­вет­ни­ци­те ще проя­вят ра­зум. Та­зи це­на от 1 лев на час е ико­но­ми­чес­ка неиз­год­на. Не мо­жем са­мо раз­хо­ди­те си да ком­пен­си­ра­ме, а ка­мо ли да аку­му­ли­ра­ме ня­ка­къв фи­нан­сов ре­сурс.

- Поис­ках­те спра­вед­ли­во раз­пре­де­ле­ние на пуб­лич­ни­те фи­нан­си на сре­ща­та на Национално сдружение на общините в България та­зи есен в Ал­бе­на. За­що го оп­ре­де­ля­те ка­то нес­пра­вед­ли­во? Как­во тряб­ва да се про­ме­ни?

-  Бъл­га­рия е дър­жа­ва­та в ЕС с най-цен­тра­ли­зи­рана фи­нан­со­ва сис­те­ма, т.е. бли­зо 80 на сто от т.нар. пуб­лич­ни фи­нан­си ми­на­ват през дър­жав­ни­те ин­сти­ту­ции и бюд­жет, а об­щин­ски­те бюд­же­ти със­тав­ля­ват ед­ва 20 на сто от то­зи пуб­ли­чен ре­сурс. В пе­риод, в кой­то има ин­фла­ция и то немалка, ко­га­то раз­хо­ди­те се вди­гат, ние ня­ма­ме ни­ка­къв ико­но­ми­чес­ки ме­ха­ни­зъм, с кой­то да ком­пен­си­ра­ме то­ва по­ви­ше­ние на раз­хо­ди­те. Съг­лас­но за­ко­ни­те в България общините още в края на пред­на­та го­ди­на си оп­ре­де­лят да­нъ­ци, так­са би­то­ви от­па­дъ­ци, къ­де­то при­мер­но ед­но вди­га­не на го­ри­ва­та с 50% ос­къ­пя­ва страш­но мно­го, да не го­во­рим за вдигане на ми­ни­мал­ни ра­бот­ни зап­ла­ти т.н. Но ние сме длъж­ни в на­ча­ло­то на го­ди­на­та да оп­ре­де­лим те­зи так­си и да­нъ­ци и ка­къв­то и да е ръ­стът на ин­фла­ция­та през го­ди­на­та, ние ня­ма­ме пра­во да ги про­ме­ня­ме. До­ка­то дър­жа­ва­та, при по­ви­ша­ва­не на це­ни­те, си по­ви­ша­ва и при­хо­ди­те. По­ви­ше­ни­те це­ни во­дят до по­ви­ше­ние на ДДС. До­ка­то об­щи­ни­те ня­мат та­къв ме­ха­ни­зъм да си уве­ли­ча­ват при­хо­ди­те в пе­рио­ди на ви­со­ка ин­фла­ция­, как­ва­то бе­ше 2022 г. То­ва ни при­нуж­да­ва да се мо­лим на ръ­ко­вод­ство­то на дър­жа­ва­та да ни компенсира из­дръж­ка­та по някакъв начин. Примерно ос­во­бо­ди­ха ни от от­чис­ле­ния­та, кои­то дъл­жим на Министерството на околната среда и водите за би­то­ви от­па­дъ­ци, но то­ва са ед­нок­рат­ни ре­ше­ния. Ако не бя­ха нап­ра­ве­ни те­зи мер­ки, как­то  и пос­та­нов­ле­ния­та на Министерския съвет, с кои­то се да­ва­ха па­ри на об­щи­ни­те, но не на всич­ки, об­щи­ни­те си­гур­но щя­ха да бъ­дат обя­ве­ни във фа­лит. По то­зи на­чин дър­жа­ва­та про­кар­ва соб­стве­на­та си по­ли­ти­ка, а ние, кме­то­ве­те, ня­ма­ме фи­нан­сов ре­сурс, за да про­кар­ва­ме на­ша­та по­ли­ти­ка. Бо­рим се един­стве­но да пла­ща­ме те­ку­щи­те раз­хо­ди на об­щи­ни­те си.

- Ас­фал­ти­ра­не те­че­ше през го­ди­на­та - в кои точ­ки, къ­де про­дъл­жа­ва?

- Последните години кризата се отразява. Да, ние успях­ме да спе­че­лим един ев­роп­роект, по­да­ден в да­леч­на­та 2018 година. Ус­пях­ме да от­де­лим над 1 ми­лион  лева от нашия бюд­же­т ос­нов­но за се­ла­та в об­щи­на Бал­чик, но то­ва спо­ред мен е край­но не­дос­та­тъч­но. То­зи ман­дат е един от ман­да­ти­те с най-мал­ко ра­бо­та. Не се оп­рав­да­ва­ме, но кри­за­та се от­ра­зя­ва. Ве­че ас­фал­ти­рах­ме ед­на ем­бле­ма­тич­на ули­ца - “Струма” в Балчик - мно­го ши­ро­ка и с мно­го квад­ра­ти, дой­де и ней­но­то вре­ме да се ви­ди във вид, в кой­то тряб­ва да бъ­де. Про­дъл­жа­ва­ме в Бал­чик да ас­фал­ти­ра­ме под­хо­ди­те към но­вия парк, който изграждаме и продължаваме да го градим и да го раз­ши­ря­ва­ме. Във вся­ко ед­но от се­ла­та в об­щи­на­та вля­зо­ха път­нос­трои­тел­ни ма­ши­ни - къ­де се ас­фал­ти­ра на­ця­ло ули­ца, но на по­ве­че­то мес­та за­пъл­них­ме ог­ром­ни­те дуп­ки, кои­то пре­че­ха на дви­же­ние­то. Ес­тес­тве­но, че сред­ства­та бя­ха край­но не­дос­та­тъч­но. След­ва­ща­та го­ди­на от­но­во ще ин­вес­ти­ра­ме в ули­ците по се­ла­та на­ши, об­щин­ски сред­ства.

- Опит­ва­ме се да чер­таем някакъв бюд­же­т, но наис­ти­на не е лес­но и за­то­ва определяме прио­ри­те­ти. Но как­во­то и да очак­ва­ме, пър­во тряб­ва да ви­дим как­во ще бъ­де за­ло­же­но в дър­жав­ния бюд­жет. Мно­го ни е труд­но да пла­ни­ра­ме не­ща, кои­то ще пра­вим са­мо от об­щин­ски­те си при­хо­ди. Не зна­ем как­ви па­ри ще по­лу­чим от дър­жа­ва­та. И пак се връ­щам към го­ля­ма­та цен­тра­ли­за­ция - тези пари ни ги да­ва държавата це­ле­во, но ние без тях не мо­жем да съ­щес­тву­ва­ме.

Слу­жи­те­ли­те в Об­щи­на Бал­чик ще имат но­ви зап­ла­ти от 1 януа­ри, но какви, не мо­га да ка­жа. За­що­то няма републикански бюджет. То­ва са раз­хо­ди, с кои­то на пе­то чис­ло всеки месец тряб­ва да осигурим зап­ла­ти­те на хората. И то­ва оп­ре­де­ля дру­ги­те раз­хо­ди, кои­то ис­ка­ме да нап­ра­вим през годината - коя ули­ца  ще ас­фал­ти­ра­ме, коя дет­ска гра­ди­на ще ре­мон­ти­ра­ме, т.е. ка­пи­та­ло­ви­те вложения. Всич­ки виж­да­ме ско­ка на це­ни­те, хо­ра­та със ста­ри­те зап­ла­ти не мо­гат да из­дър­жат.