Националният детски фолклорен конкурс "Диньо Маринов" остава на много високо ниво и в 28-то си издание, каза в интервю за Радио Варна председателят на журито Димитър Христов -диригент на народния оркестър при БНР и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Над 500 деца от цялата страна участваха в изданието тази година. Специална награда звукозапис традиционно даде и Радио Варна, като тази година тя беше присъдена на 15-годишният изпълнител на кавал Томас Цакирис, ученик в НУИ "Добри Христов" - Варна.
Димитър Христов вече 10 години журира конкурса и е първият носител на наградата по тамбура, когато Диньо Маринов е бил още жив и конкурсът не е носил неговото име. Споделя, че не е лесно да определят победителите, но в този конкурс награди не се раздават на килограм.
Ние не даваме награди на кило. Има първа, втора и трета награда във всяка възрастова група и децата и техните преподаватели знаят, че те са много ценни. Няма 10 първи награди и така човек да се колебае кой наистина е по-добрият.
Надгражда ли всеки следващ конкурс предишния преди него и Вие колебаехте ли се когато трябваше да изберете победителите?
Надгражда, разбира се. А за колебание – много се колебаем, особено в трета и четвърта възрастова група където децата имат право да получат едногодишна стипендия от Министерството на образованието. Няма как вашите слушатели да не знаят, че Варна е една от меките на гайдарското изкуство. Тук всяка година слушаме между 50 и 70 гайди, което е страхотно, и всъщност там е най-трудният избор, защото всички са много добри.
Какво показва този конкурс за българския фолклор и присъства ли обществеността тук в залата?
За голямо наше щастие има огромен интерес винаги към този конкурс. А показва, че фолклорът ни няма регионална принадлежност, че тук се събират деца от цяла България – обменят опит, интересни познания, които са добили в своя регион и то всъщност това е най-ценното – когато тези деца се съберат, видят кой как пее, кой как свири, кой какво може да научи от другия – смятам, че това е едно от най-ценните неща на конкурса.
Какви шансове имат децата, които сега учат народно пеене, народни танци, свирят на народни инструменти, да продължат да се занимават с това след като завършат училище?
Това е много тежка и много дълга тема, която ние в последните 10-ина години доста коментираме. Тук държавата трябва много сериозно да се намеси с една национална политика по повод опазване на българския професионален фолклор. Говоря за професионалния, защото във всеки град има по 20-30 танцови клуба, които правят своя бизнес, но хората, които се занимат с инструменти особено, са в доста незавидна позиция. Това е така, защото да си музикант е една от професиите, която се започва от най-ранна детска възраст – на 6-7 години. Инструментът не е част от тялото, не е глас, не е крака и да е само моторика, а е предмет, който трябва да бъде усвоен, а това става след години ежедневен труд, който в крайна сметка през последните години е доста неоценен и не добре заплатен. И ако не направим нещо до 10-тина години няма да имаме инструменталисти, които се занимават професионално с фолклор, защото цигулки и виоли можем да внасяме от Китай, но гайди и кавали не можем. Трябва да свети лампата в обществото, за да може да се погрижим всички талантливите деца на България да има къде да работят.
Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..
Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..