Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д. Христов: Държавата трябва да има национална политика за опазване на българския професионален фолклор

Димитър Христов
Снимка: Ани Петрова

Националният детски фолклорен конкурс "Диньо Маринов" остава на много високо ниво и в 28-то си издание, каза в интервю за Радио Варна председателят на журито Димитър Христов -диригент на народния оркестър при БНР и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Над 500 деца от цялата страна участваха в изданието тази година. Специална награда звукозапис традиционно даде и Радио Варна, като тази година тя беше присъдена на 15-годишният изпълнител на кавал Томас Цакирис, ученик в НУИ "Добри Христов" - Варна.

Димитър Христов вече 10 години журира конкурса и е първият носител на наградата по тамбура, когато Диньо Маринов е бил още жив и конкурсът не е носил неговото име. Споделя, че не е лесно да определят победителите, но в този конкурс награди не се раздават на килограм.


Ние не даваме награди на кило. Има първа, втора и трета награда във всяка възрастова група и децата и техните преподаватели знаят, че те са много ценни. Няма 10 първи награди и така човек да се колебае кой наистина е по-добрият.

Надгражда ли всеки следващ конкурс предишния преди него и Вие колебаехте ли се когато трябваше да изберете победителите?

Надгражда, разбира се. А за колебание – много се колебаем, особено в трета и четвърта възрастова група където децата имат право да получат едногодишна стипендия от Министерството на образованието. Няма как вашите слушатели да не знаят, че Варна е една от меките на гайдарското изкуство. Тук всяка година слушаме между 50 и 70 гайди, което е страхотно, и всъщност там е най-трудният избор, защото всички са много добри.

Какво показва този конкурс за българския фолклор и присъства ли обществеността тук в залата?

За голямо наше щастие има огромен интерес винаги към този конкурс. А показва, че фолклорът ни няма регионална принадлежност, че тук се събират деца от цяла България – обменят опит, интересни познания, които са добили в своя регион и то всъщност това е най-ценното – когато тези деца се съберат, видят кой как пее, кой как свири, кой какво може да научи от другия – смятам, че това е едно от най-ценните неща на конкурса.

Какви шансове имат децата, които сега учат народно пеене, народни танци, свирят на народни инструменти, да продължат да се занимават с това след като завършат училище?

Това е много тежка и много дълга тема, която ние в последните 10-ина години доста коментираме. Тук държавата трябва много сериозно да се намеси с една национална политика по повод опазване на българския професионален фолклор. Говоря за професионалния, защото във всеки град има по 20-30 танцови клуба, които правят своя бизнес, но хората, които се занимат с инструменти особено, са в доста незавидна позиция. Това е така, защото да си музикант е една от професиите, която се започва от най-ранна детска възраст – на 6-7 години. Инструментът не  е част от тялото, не е глас, не е крака и да е само моторика, а е предмет, който трябва да бъде усвоен, а това става след години ежедневен труд, който в крайна сметка през последните години е доста неоценен и не добре заплатен. И ако не направим нещо до 10-тина години няма да имаме инструменталисти, които се занимават професионално с фолклор, защото цигулки  и виоли можем да внасяме от Китай, но гайди и кавали не можем. Трябва да свети лампата в обществото, за да може да се погрижим всички талантливите деца на България да има къде да работят.


По публикацията работи: Димитрина Дончева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иван Сутев за дърворезбата: Освен талант, трябва да има и много труд

Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..

публикувано на 28.07.25 в 06:55
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Борислав Сарафов от 21 юли е господин Никой

От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна  адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.  По думите му законът, приет на 21..

публикувано на 26.07.25 в 11:50

"Царско лято" представят Лилия Кунева и Крис Николов във Варна

Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино.  Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..

публикувано на 25.07.25 в 07:45

Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER): Метълът е нашата религия

Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..

публикувано на 24.07.25 в 22:27

Николай Филипов: Българинът, който поставя огнени рекорди с най-лютите чушки в света

Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..

публикувано на 24.07.25 в 09:25

„Мотодзен. Рокерски истории“ – новата книга с разкази на Красимир Симеонов

Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..

публикувано на 23.07.25 в 08:00

Изложбата „А сега накъде?“ на Владимир Ванков - въпросът е винаги отворен...

В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно  на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..

публикувано на 22.07.25 в 08:00