Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изабела Шопова: Само когато пътувам, се чувствам сред свои

Излезе новата ѝ книга "Приказки от Горната и Долната земя"

| обновено на 12.07.23 в 05:58

След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света.

Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ.

След "На изток – в рая", "На запад от рая", "На юг от разума", "Подир сянката на кондора" и съвсем между другото - "Самоучител за преднамерено убийство на скуката", писателката и пътешественичка, която живее в Австралия, ни предлага поредната си завладяваща сага – "Приказки от Горната и Долната земя"

Този път Изабела Шопова описва приказните си пътешествия по света, който не е спирала да кръстосва в продължение на десетилетия. Заедно с дъщеря си Бояна, която с любов нарича „подрастващото“ и „вечно гладното“, обикаля Горната земя – Русия от 2009 година с безумната ѝ бюрокрация и красотата на московските църкви, Поднебесната империя – тук са Хонконг и комунистическия китайски „рай“, либералната Ниска земя, където майка и дъщеря правят безуспешен наркотичен опит.

Десет години по-късно ги виждаме в Чернобил, за който Изабела пише потресаващ пътепис за срещата с личните си демони.

През 2015 г. пътешественичката прекосява Долната земя – Буенос Айрес с футбола, тангото и живописните си улици, супердолния край на Аржентина и на планетата, Ушуая, за да преброди след това южните островни земи Нова Каледония, Роторуа, Вануато, Нумея, Маре… Преди да се завърне в Бризбън и във времето и да ни разкаже за своята Австралия и нейните уроци по щастие.

За Горната и Долната махала на глобалното село, за "номера на китайката", за хората и войните, за преживяванията, които не могат да се опишат с думи, за пътуването като начин на живот Изабела Шопова разказа пред Светлана Вълкова в предаването за култура "Гравитация нула":
Наркотик ли е пътуването за теб?
Хората, които толкова много пътуват и които живеят някъде другаде, принудени са не просто да скъсат, принудени са да приемат, че са завинаги скъсали с корените си. Пътуването се превръща в тяхната идентичност. За мен вече няма значение аз къде живея. Трудно ми е да кажа къде ми е домът. Аз си идвам вкъщи, когато пътувам към България и си отивам у дома, когато пътувам за Бризбън. Чувствам се у дома, когато съм в Нова Зеландия - и там съм живяла достатъчно дълго и имам новозеландски паспорт. Но със същата лекота, мисля, бих могла да си бъда у дома и някъде другаде, ако реша да се преместя. Единственото място, където някак си се чувствам сред свои, където нямам никога съмнения, че съм различна, е когато съм на път.
В България съм варненката от Австралия, в Австралия съм българката от Нова Зеландия. В Нова Зеландия съм българката, която живее в Австралия. Когато съм на път, тогава съм като всички други пътуващи. Не мисля, че е наркотик, това е начин на живот.

Е, може би индианското ти име щеше да бъде Изабела - жената, която пътува.
Може, може, да (смее се). Аз продължавам да се изумявам от тази възможност, която имам да пътувам. Голяма част от живота ми, младините ми минаха под знака на абсолютната невъзможност да се пътува. Всички представители от моето поколение знаят и помнят - пътуването беше немислимо. Дори не съм си мечтала да пътувам. То просто не беше част от нашия живот. Аз не познавах хора, които са пътували и нямах представа какво означава това. В началото имаше известно пристрастяване към пътуването. Когато за пръв път отидохме в Нова Зеландия , бях като изтървана, като някой, който е прекарал живота си в клетка и сега изведнъж има възможност да види широкия свят. Исках да видя колкото се може повече от Нова Зеландия - от света. Сега съм се кротнала и си подбирам пътуванията. Светът вярно е много голям  - шарен и необятен и никога не можеш да го видиш целия, но в същото време има много неща, които се повтарят, които са подобни, които са същите. Хората навсякъде по света са едни и същи. Те може да имат различен исторически опит, може да говорят различен език, да са продукт на различна култура и в резултат на това да са развили различна философия, навици и поведение, но като цяло те са си хора. Имат същите желания, същите потребности. Контактът с тях се свежда до същите потребности и обмяна, стига да можем да преодолеем езиковата бариера. Същото важи и за различните континенти. Да, има екзотика, има невиждани животински видове, има невероятно красиви потресващи гледки и места на планетата, но в крайна сметка всичко това е все същата наша планета. Няма нищо неестествено, необичайно или чуждоземно. Мисля, че оттук нататък местата, които повече ме блазнят, са извън планетата Земя.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Фалшивите сайтове-двойници за онлайн пазаруване са с правописни грешки в името

Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври, сочат доклади на различни лидери в киберсигурността. Това каза  Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Занимава се също с експертизи по компютърна криминалистика към Съда и..

публикувано на 26.11.24 в 09:30

Björn Johansson (ARCTIS): Ако музиката е страстта ви, последвайте я без да се занимавате с нищо друго

Интервю с Björn Johansson (ARCTIS) ARCTIS са нова група, създадена от музиканти, със стаж в метъл музиката. Само преди дни бандата издаде едноименния си дебют. Съвсем скоро на 28 ноември ARCTIS ще го представят и пред българските фенове, защото групата прави турне като съпорт на APOCALYPTICA. Китарисът на ARCTIS Björn Johansson даде..

публикувано на 26.11.24 в 08:30
Даниел Стефанов

Политологът Даниел Стефанов: Всеки опит на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да правят мнозинство с други партии поотделно е игра

Елементарните сметки за мнозинство за съставяне на правителство сочат, че най-логично е то да е формирано от коалициите ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България". Всеки опит да се прави мнозинство с други партии около едната от двете коалиции е игра. Това каза политологът Даниел Стефанов в предаването на Радио Варна Post Factum. Той..

публикувано на 26.11.24 в 08:25

"Изобилие" - празнична изложба живопис и пластика

По традиция преди Коледните и новогодишни празници варненската галерия "Арт Маркони" представя сборната изложба "Изобилие". В нея със свои творби участват редица художници - Ангел Атанасов/Ачо, Ангел Веселинов, Васил Петров, арх. Владимир Рачев, Димитър Манолов, Дима Ненова, Димитър Кавръков, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Илиян Пеев, Клементина..

публикувано на 25.11.24 в 08:20

Eicca Toppinen (APOCALYPTICA): Искаме хората да мислят

Интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA) APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част отново с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи „Plays Metallica Vol. 2“ и в София по покана на „EventEase“ в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветия концерт на..

обновено на 24.11.24 в 09:45

Балчик за "Петият ъгъл" на Керанка Далакманска: Това е един лирически връх в българската поезия

Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..

публикувано на 22.11.24 в 07:00

Ценностите и добродетелите в семейството на един капитан далечно плаване

Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..

публикувано на 21.11.24 в 09:45