Психиатър: Зависимостта от видеоигри е като деменцията

За някои прекарването известно време пред компютъра с интересна игра е вид развлечение и възможност за час или два да излезаш от реалността и напрегнатото ежедневие. Но ако човек започне да излиза само за час-два от виртуалната реалност, а през останалото време убива зомбита, стреля, реди пъзели и минава ралзични нива, тук вече е налице зависимостта от видеоигри или т.нар. игромания. 

Според психолога проф. Христо Кожухаров, тя може да бъде не по-малко опасна и пагубна за психиката и здравето на човек от останалите зависимости като алкохолизъм, наркомания или хазартна зависимост. 

"Докато играе, този човек спира да яде, седи на едно място дълги часове, което може да доведе и до гръбначни изкривавания, занемарява хигиената си, а също така спира да изпълнява и другите си задължения като ученик, работещ или като съпруг", обясни експерта. 

Янита е ученичка в 12 клас. Не е почитател на видеоигрите, но се е случвало да играе. Особено по време на ограниченията през пандемията, когато това й е помагало да се откъсне за малко от реалността. 

"Тогава обаче поддаваш най-много и идва тънката граница към пристрастяването", коментира тя. 

Точно това се случва с нейн приятел, който е зависим от видеоигрите от дълги години. Тя разказва, че момчето се е затворило в себе си и във виртуалния свят и е започнало да пренебрегва близки и приятели заради игрите. Играе предимно вечер, а през останалото време спи. 

"Тези хора са активни само във виртуалния свят", каза проф. Кожухаров. Свят, който често е изпълнен с агресия и в който минаваш различни нива и имаш по няколко живота. Според експерта, много често зависимите пренасят игрите и в реалния живот, включително и агресията. 

"Често тези хора шофират бързо, скачат от някъде, изпитват границите си и живеят на ръба", обясни проф. Кожухаров. Проблем по думите му е и комуникацията с познати, близки и приятели, която за пристрастения към видеоигри става често ненужна. 

Той сравни пристрастеността към видеоигри с деменцията. 

"Понякога този човек не е същия, просто това не е човекът, който познаваш", коментира експерта. За разлика от деменцията обаче, при зависимостта от видеоигри има път към справяне с проблема и важна роля тук имат близките. 

За да се избегне пристрастяването към игрите, проф. Кожухаров посъветва родителите да не дават на децата си от най-ранна възраст телефони, таблети и компютри за да се занимават, а по-скоро да ги ограничават от екраните. 

Анкета сред варненци показа, че всеки втори познава човек с подобен проблем. Младеж, който играе всеки ден по 2-3 часа, разказа за свой приятел, който не излиза от вкъщи с часове и дни, прекарвайки това време в игри. 

"И аз имам познат, който "цъка" по цял ден и рядко излиза от вкъщи", обясни друг тийнейджър, който също сподели, че играе около 2 часа на ден. 

"Аз не харесвам игрите, но виждам много момчета от моето обкръжение, които играят постоянно", каза млада варненка. 

Различни проучвания показват, че мъжете "залитат" повече към видеоигрите от жените, но има и момичета геймъри. 

Според проф. Христо Кожухаров не е толкова важно по колко време човек прекарва в игри на ден, а доколко това се отразява на живота му и на хората около него. Все пак, той препоръча да се играе не повече от 8 до 10 часа на седмица. 

За щастие, развитието на тази зависимост не става само за миг и колкото по-рано бъде забелязана, толкова по-лесно може да се победи.

Чуйте повече в звуковия файл