Вчера Дядо Коледа ми мина път. Беше прекрасно, вълнуващо събитие. Вървяхме си – всеки в своята посока. Наоколо нямаше никакви хора. Стори ми се странно да го видя изведнъж пред себе си, на един подарък разстояние. Още по-странно ми се строи, че галантно ми даде път.
Но как да се възползвам от тази любезност? Как да пресека пътя на Дядо Коледа?
Разбира се, че не посмях. Отнесох се с уважение към него, към цялата идея и философия за Коледа и на свой ред се спрях, за да покажа, че той е с предимство. Неговата празнична мисия е далеч по-отговорна от моята, нали? Аз просто се наслаждавам, а той е в непрекъснато движение, разпределя подаръци, грижливо ги подрежда до украсените елхи.
Когато вярваш в идеята за Коледа, това пресичане на пътя те кара да се чувстваш като погален от Вселената. Едно мило погалване; знак, че си на правилния път и предстоят хубави неща.
Така че, да, отнесох се с уважение. Дадох път на празничното чувство, на идеята за Коледа, за топлина, светлина, обич и радост.
Първо си казах:"О! На колко години си, а още вярваш!". Но Дядо Коледа сладко ми се усмихна, благодари и ми пожела весели празници. Пожела ми да се случат всички прекрасни, жадувани от мен места, неща, хора, отношения и събития. Не в този ред, но какво значение има редът, след като онова, което ти е на сърце, се превръща в реалност?
Беше странно пресичане на пътища и житейски траектории и ме накара да се усмихвам. Сякаш отново бях онова малко момиченце, прегърнало желания подарък и безкрайно щастливо пред елхата, за снимка с Дядо Коледа... После?
Празник. Наслаждавам се.
Седя и се наслаждавам на усмихнатите лица на любимите хора, на сладките разговори около трапезата. Разговори за дребни неща, за големи каузи, за забавни преживявания и незабравими спомени. Разговори, в които най-най-важното е, че сме заедно на този светъл празник, че има път зад гърба ни и много предстоящи хора, места, неща, събития занапред. В камината гори огън. Танцуват веселите празнични пламъчета. Взираме се в тях и топлината на атмосферата и на общуването е в хармония с топлината на препълнените ни с обич сърца. Отново сме заедно в една красива равносметка на отминаващото и в очарователно очакване на предстоящото. Както винаги по това време. Фантастично чувство. Наслаждавам се.
Старателно подредихме масата. Украсихме я, така че да доставя наслада на всичките ни сетива. Празничните свещи горят, изглеждат толкова привлечени от настроението, че сякаш пламъчета им се движат в такт с музиката.
Направих торта. С ягоди и боровинки. Така обичам по Коледа. Това си е лично моя традиция. Сигурна съм, че вълшебните моменти са още по сладки, когато надградиш старите традиции с любими свои неща.
Наслаждавам се, потънала във въображаемата снимка на тези моменти. Пожелавам си да продължава така Коледа след Коледа, все по-топло, по-хубаво и незабравимо с любимите хора. Прегръщам ги с благодарност, че сме заедно, че са толкова чудесни, че отново знаят кой подарък най-много ще ме зарадва. И за кой ли път си мисля, че те са ми истинският подарък. Най-ценният, най-важният, най-необходимият, за да ме има и за да го има празникът.
В живота на всеки от нас е така, нали?
Вдигам наздравица за хората, които озаряват живота ни и за любовта, която дава смисъл!
Весела Коледа! Да е светло, топло и щастливо занапред.
С големите християнски празници и църквите стават по-посещавани. Да запалим свещ, да се помолим, изповядаме, за прошка. Тези ритуали са свързани с паленето на свещ. През 15 век Свети Симеон Солунски казва, че „чиститият восък означава чистотата и незлобивостта на хората, които го принасят в църква. Той се принася в знак на нашето разкаяние за..
За осма поредна година кампанията „Споделен хляб“ помага на стотици нуждаещи се в област Добрич да посрещнат коледните и новогодишни празници с храна на трапезата. Благотворителната инициатива се организира от Фондация „Милостиво сърце“ и Клуба за народни танци „Жътвари“ и е подпомогната от десетки дарители. В събирането на средствата участие вземат..
Николай Александров бе отличен с наградата на Община Варна за най-хубава коледна украса. Неговата градинка зад блока се превърна в празнично вълшебство, привличайки погледите на малки и големи. Николай споделя, че поддържа градинката си целогодишно, като я украсява с особено старание всяка Коледа. „Това ми е хоби. Обичам да я поддържам и..
Къде и кога пристигат подаръците от Дядо Коледа? Едва ли има по-важен въпрос тези дни. Истината е, че истинският, а не кой да е Дядо Коледа има способностите да дарява по всяко време на годината. Как е възможо това разбираме в предаването за приключения и пътешествия "Хоризонти" с автор и водещ Иван Симеонов. Тайната могат да научат малки и големи,..
Работилница за стъклени елхови играчки радва малки и големи у нас и тази година. Тя се ръководи от човек, който прилича досущ на Дядо Коледа. Казва се Мирослав Димитров и е с ведра усмивка, дълга брада и несъмнено носи коледния дух. И то не само на Рождество. Домът на Мирослав целогодишно е украсен с коледните играчки, които по една или друга причина..
В очакване на Коледа. Тази нагласа прави всичко по-сияйно, тържествено и желано. Дори с най-досадните делнични задачи се справяме мотивирани и с повече лекота. Дали причината е в светлинките, които празнично танцуват по прозорците наоколо, в блестящата украса на коледните елхи, в списъците с подаръци, в магията на песните, към които отново се..
107 са децата, отглеждани в приемни семейства във Варна, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане за месец ноември тази година. Това нарежда Варна на първо място според статистиката за броя на приемните семейства в България. В Хасково децата, отглеждани в приемни семейства, са 93, най-малко са те в общините Ямбол и Силистра, съответно 12 и..
Дъжд / Сняг
Значителна облачност с дъжд
Дъжд
Сняг
Превалявания
