Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото начало. Жалко, че вече не можем да мислим и казваме "до следващото ново начало", без да се включи лампичката на политическите асоциации.
Ноември беше емоционален. Както винаги, започна с мисъл за будните, светли хора, отдадени на каузи и опитващи се да показват пътя на развитието и доброто бъдеще.
И по утвърдена през последните години рецепта, още с ноемврийската закуска, дойде горчивото, свръхгорчиво кафе. Очакването за палачинки с кленов сироп или пелмени със сметана беше залято със сюрпризиращи нови рецепти за кюнефе и кадаиф. И докато хора парламентарно протягаха лакоми ръце, още на закуска вместо да ухае на прясно препечени филийки, миришеше на провал, обилно полят със старо, горчиво кафе. Да. И лекета. По покривката... Вие какво си помислихте?
Така потегли ноември и не ни остави друг избор, освен колебанията между поредното разочарование в обществен план и поредното очарование колко красота рисува природата на границата между спокойствието на жълто-червения листопад и трогателната прелест на снега.
Още малко ноември. Още малко почивка след приключенията на циганското лято. Един автор, когото харесвам - Жоел Дикер, нарича приключенията ваканциите на живота. Силно, нали? Още малко ноември. Още малко покой между две житейски ваканции - в лично и в природно отношение. В обществен план отново следваме законите на баланса: природата ни дарява приятни моменти, а политическият живот шокиращо се тресе. Не че нещо..., но в името на баланса. И след всички емоционални сценки, на които се нагледахме, не издържам на изкушението да кажа:
- Не всичко е в злободневието и в горещите точки на деня, въпреки че те определят голяма част от обществените посоки, а следователно и от личните ни съдби.
Но има там, в съседните абзаци, много природни и общочовешки моменти, много красота, очарование, вдъхновение, емоция и смисъл, които се връщат към нас година след година и период след период. Може би оцветени по различен начин, одухотворени с друго присъствие, променени или надградени, но се връщат. Има неща, които са били преди нас и ще продължават много след това. Морето нежно ще докосва брега след нашето присъствие и звездното небе ще грее над други хора много след като ние сме си тръгнали, изгревите ще радват сърцата, а белите шапки на планинските върхове ще привличат други смели и устремени хора. И листата отново ще се впускат в елегантен ноемврийски валс, в своя последен път между клоните и земята, в спираща дъха жълто-червена феерия. И всичко отново ще е вдъхновяващо или разочароващо, весело или тъжно, замислено или безметежно, но винаги прелестно и много красиво, като живота в нас и наоколо.
И всичко това е понякога нежният, друг път - груб и неприемлив, но винаги увлекателен и завладяващ микс на живота и фокусирането само в някой от детайлите не води до добри резултати.
Още малко ноември. Още малко красота по неговия особен начин, в топли нюанси, загърнати в пухени якета.
Лесна работа е да потънем в яростта на политическото злободневие, но колко по-смислено и хубаво за нас е да не затваряме очи и за другите – прелестни моменти, с които изобилства животът и които го правят пълноценен и неустоим.
автор: Даниела ИвановаДенят на европейските автори се отбелязва от 2023 г. в последния понеделник на месец март по инициатива на Европейската комисия, за да насърчава четенето, най-вече при младите хора. Целта на деня е да обедини книгите и образователния сектор, да открои литературата като начин за представяне пред младите хора на богатствата на европейската култура,..
Има ли някой в България, който да не обича мекици. Пърженото тесто, което консумираме предимно за закуска с пудра захар, сирене или сладко, получи световно признание. Българските мекици попаднаха в топ 30 на най-добрите тестени изделия в света в престижната класация на онлайн изданието TasteAtlas. Мекицата заема 29-то място с оценка от 4.4 точки. В..
Алисън Атанасов е от Южна Африка. Наполовина е българка. Дори варненка. Баща й е варненец. В момента Алисън Атанасов учи във Великотърновския университет. Рядко се връща в Южна Африка. Но тук е част от организацията на двудневния фестивал „Празник на източноазиатските култури“. Алисън Атанасов е първа година студент във Великотърновския..
Една от инициативите на Българския туристически съюз е „10-те планински първенци“ - 10-те най-високи върхове на 10 известни и големи български планини. Обаче в България има близо четири пъти повече планини. Или по-точно – 39. Голяма част от тях остават извън полезрението на планинарите. По една или друга причина – трудна логистика, липса на облагородена..
Във връзка със заповед на министерство на околната среда и водите и Регионална инспекция във Варна, Община Балчик уведомява всички граждани, че от 1 април до 31 октомври на 2025г. е определен пожароопасен сезон в защитени територии- изключителна държавна собственост, и мерките за осигуряване на пожарна безопасност, като следва да спазват забраната за..
Какви са заплахите за Черно море и как заедно можем да го опазим – отговори на тези въпроси дава 30-минутният документален филм "Аз, морето – живот в мълчание", който ще бъде излъчен премиерно тази вечер във Варна, в рамките на кино фестивала „София Филм Фест Варна“. Филмът е на еко организацията Грийнпийс и в него участват учени и специалисти от..
Село Поляците се намира в края на Варненска област, в недрата на Стара планина. Посещаваме го на 26 март, в малко мрачно време. Първото ни впечатление е за спретнато село. В делника няма много хора из тихите улички. Чуват се птици, кукуригат петли. Айше чисти и боядисва бордюрите в бяло. По време на Рамазана тече подготовката за..