Йорданка Манкова, етнограф: "Нацията се обезличава по отношение на имената"

На изчезване ли са българските имена? Чужди лични имена амбициозно и тенденциозно навлизат в българския език и изместват родните.

"Обезличава се нацията ни по отношение на именната ни система. Имената дават етническата окраска на човека. Именуването на децата на техните родители и предци е знак на почит към хората, които са ни дали живот. Може би трябва да се наложат законови норми, които да задължават родителя да избира от българския именник", предложи в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН ст.н.с. д-р Йорданка Манкова, завеждащ отдел "Етнография" във врачанския исторически музей. Всеки родител има право сам да избира имената на децата си. Друг е въпросът, замисля ли се дали това име би подхождало на фамилията му. Все повече двойки, които очакват дете, избират име с интернационално звучене.

"Много е различна тенденцията. Една група родители предпочитат да продължат традицията, като кръщават детето на бабата, дядото или друг член на семейството. Другата група предпочитат имена от турските или латиноамерикански сериали, които гледат. Трети, които работят в чужбина, предпочитат да кръщават децата с имена, които са характерни за страната, в която се трудят. Според друга тенденция, която е от последните 10 години, е момчетата да се кръщават с английски и американски имена, като Стивън и Майкъл. В Монтанско се използват често българските имена Георги, Иван, Румен, Камен, Димитър. По-нетрадиционните са Люсиен, Мелани, Исус, Ихтиандра. Преди време бях приятно изненадана, когато жена от ромски произход си кръсти детето Сладун- името, което е много гальовно, е със славянски произход", каза д-р Антоанета Блажева, началник на неонатологичното отделение в Монтана. Често се случва родители, които са записали името на новороденото в отделението, да се връщат няколко пъти и да го сменяват, заради недоволни роднини. Получава се объркване на документацията, докато сдобилите се с рожба решат окончателно как да кръстят детето, разказва с усмивка началникът на отделението. Д-р Блажева вярва и, че традиционните български имена няма да се забравят.

В Мездра, от родените 11 деца в новата 2013-та година, има 2-ма Ивановци и 1 Йоан. В региона обаче се наблюдава тенденцията името Георги да се дава все по-рядко на новородените. Иван намалява, но все още се среща както и Преслав, и Бойко. Модата при момичетата е да се дават двойни имена, като Анна- Мария, Анна- Киара, Емма- Александра. По няколко пъти годишно се срещат и Дария, Иванеса. По- необичайните при момчетата са Клавдио, Кевин, Силвестър, Данимир, Раян при момичетата- Марая, Галена, Памела, Меган, Беатрис, Никуела, Данимира, Елинор, Мата.

Напоследък, освен личните и фамилните имена се измениха. Тенденцията сега е традиционните за нашенските фамилии окончания -ов, -ова, -ев, -ева да изчезват. Или пък- бащиното име също да е без окончание, а да е само първото име на бащата. Ако едно дете, което по нашите традиции би трябвало да се казва Мария Стефанова Георгиева, то сега ще бъде записано като Мария Стефан Георгиева.