Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо се разминават католическият и православният Великден

Тази година католиците ще посрещнат Великден с около един месец по-рано от православните християни. Основната причина за тази голяма разлика във времето е, че православната църква определя датата за празнуване според Юлианския календар, а католическата църква- според Григорианския. И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е петседмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.

"Отбелязването на Възкресение Христово възниква като правило през 325 година с учредяването на Вселенския събор в Никея. Дотогава християните са преследвани заради вярата си и не е било възможно на една и съща дата да се чества Великден- празникът е отбелязван хаотично. Знаело се е, че Възкресението е станало на 25 март, когато Христос е бил разпънат на кръста и до 325 година се е съблюдавал този момент",
разказа архимандрит Поликарп в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН. В Никея е решено празникът да се отбелязва в неделята след първото пролетно пълнолуние.

"Понеже понякога еврейският Великден съвпада, според това правило, с християнския, на Вселенския събор е решено никога да не се отбелязват в един и същи ден. Еврейският календар е лунен, а християните възприемат този на римската империя- слънчевия или Григориански, тъй като именно римляните им дават вече свободата да изповядват религията си. Ако православното пасхално пълнолуние настъпи преди 3 април, то православната църква не го приема за пролетно, и православният Великден се празнува цял месец по-късно от католическия, както тази година. Ако денят е след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните неделя, понеделник или вторник православният и католически Великден съвпадат. Ако обаче православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото пълнолуние е в дните сряда, четвъртък, петък или събота тогава католическият Великден се отбелязва една седмица по-рано от православния. Проблемът е, че православната църква държи на правилото от Никейския събор, а католическата църква прави реформата на календара и гледа кога настъпва астрономическото пълнолуние", обясни архимандрит Поликарп.

След като всички християни по Земята посрещаме Рождество на 25 декември всяка година, то би следвало отново всички християни на един и същи ден да се поздравяваме с "Христос Воскресе!" Защото освен в своята християнска и религиозна същност, Великден е един много хубав пролетен празник. С него се заражда желанието за живот, природата се възражда и хората се надяват на по-добри и по-честити дни. Така или иначе католиците ще празнуват Възкресение Христово или Великден тази неделя, на 31 март. Оказва се, че между католическият и православният Великден има разлики и в традиционното празнуване. Тях ще ги научим от Анюта Каменова, етнограф в Чипровския музей. В Чипровци голяма част от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядва католицизма.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Православните повече обръщат внимание на религиозната част от празника, а при католиците преобладават традиционните вярвания, редом с религиозните обреди. Има разлика в обредните ни хлябове. В тях ние, католиците, слагаме яйца и ги печем след това във фурната. Така се получават великденските краваи. Боядисаните яйца, перашките, както ги наричаме в Северозапада- тях ги носим на кръстника, за да искаме прошка",
разказа Анюта Каменова.

В плевенското село Асеново първите заселници са етнически българи- католици от областта Банат. Хората там вече се подготвят за празника в неделя. Това съобщи Маринела Ангелова от Дружеството на банатските българи в селото:

"В момнента сме в т. нар. постно време. При нас обаче постът не е толкова строг. Той се изразява по-скоро в това да се въздържаме от неща, към които проявяваме пристрастие- като храна, действие и поведение. Подготовката за Великден се състои в боядисването на яйца и правенето на козунаци."
По публикацията работи: Лилия Димитрова и Пламен Коцев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14