Вълчек ще го има, защото хората го обичат

Преди седмица екип на РАДИО ВИДИН посети едно от живописните села във Видинско, което е част от община Макреш- село Вълчек. Първите сведения за селото датират от XVIII век. Формирало се е като населено място на важен път, свързващ Видин с Кула и днешна Република Сърбия.

Предимно търговци и кираджии (превозващи товари с каруци- бел. ред.) са използвали хана на дядо Вълчо, който е първият заселник. До 1961 година селото се казва Вълчак, а след това с указ на Министерския съвет се приема името Вълчек. Според преброяването от 1926 година в селото е имало 537 души. През 2005 година са регистрирани 88 души, днес са около 60. Някои от тези трудолюбиви и упорити хора открихме в местния магазин, играеха шах. Казаха ни, че така минава ежедневието им.

Оказва се, че гостоприемството е типично за видинските села. И във Вълчек кметският наместник Веселин Василев ни посрещна с широко отворени врати и ни нагости с домашно направен тиквеник, чай и кафе. Научихме, че първият кметски наместник след 9 септември 1944 година е Цеко Митов. По време на кметуването на Герго Веков се строи първото училище на Вълчек, първият мост на река Видбол. Оттогава е и първият план на селото. Името на кметицата Иванка Нечова е свързано със строежа на обществената постройка за кметството, магазин, киносалон. През своя мандат Петър Любенов изгражда градината пред кметството и паметника на загиналите селяни във войните. Най-дългогодишен кмет на Вълчек е Димитър Вълчев- избиран за четири мандата, оставил спомена за грижлив стопанин на селото. Тези факти са отбелязани и в книгата "Вълчек. Исторически очерк в документи, спомени и легенди" на Иван Петков, който е родом от Вълчек. Творбата е дар на обичаните му съселяни. В днешно време селото се ръководи от кметски наместник.

"В едно село трябва да има представител на властта, добре зареден магазин и автобусите да са редовни. Магазинът ни е прекрасен, но автобусът ни е само един- сутрин тръгва от Видин в 7:00 часа, минава през село Раковица, след това идва във Вълчек, на обед се връща. То хората и не пътуват много, те са предимно възрастни, има и над 80-годишни. Само едно момче е ангажирано по временната заетост, защото е по-младо. Лекар в селото нямаме, затова местните ходят в Димово или във Видин. Имаме проблеми с водата, защото канализацията ни е остаряла. Имаме и кражби, разбиват предимно необитаеми къщи, всичко, което съдържа желязо, го прибират. Като цяло селото запада, младите хора ги няма. Дипломатическият корпус не успя да мине навремето през нашия край, затова сме на този хал. Там, където е минал, са се оправили. При нас, аха да дойде, но демокрацията го изпревари", разсъждава Веселин Василев.

Мечтата му е след време във Вълчек да има изграден параклис. Сигурен е, че и след 10 години селото ще го има, защото хората си го обичат.

"Само да сме живи и здрави. А държавата с каквото може, да помага", казва в края на разговора ни кметският наместник.

Още от и за живота във видинското село Вълчек чуйте в звуковия файл.