Какво трябва да се направи, за да се върне доверието в институциите? Преди дни министър-председателят Пламен Орешарски заяви по време на тържественото заседание на Народното събрание по случай 135-годишнината от приемането на Търновската конституция, че е дълг на политиците да върнат доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящото Народно събрание. За връщане на доверието в институциите говори и председателят на Народното събрание Михаил Миков пред ученици от Видин.
"Масово в институциите на представителната демокрация и у нас, и в Европа се наблюдава един значителен спад на доверието през последните години. То е изострено допълнително от икономическата криза"- каза Михаил Миков.
Големият въпрос, който си задаваме е, имало ли е изобщо доверие в институциите? Проучванията показват, че хората не изпитват доверие към никого и към нищо. А всички знаем, че се връща нещо, което е съществувало. Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров прави реален коментар по темата.
"Българинът хич няма доверие в институциите- това показват не само последните социологически проучвания, но и типичните особености на нашата народопсихология. Отделно от това, от четвърт век насам всяка една от институциите се опитва да ни разубеди в това, че трябва да й вярваме. Затова рейтингът на парламент, правителство и президент, ако щете на общински съвети и кмет, на полиция и болница- са все по-ниски и по-ниски. От една страна институциите не правят нищо, за да върнат доверието към себе си, тъй като не работят в услуга на хората, а от друга страна българинът си е свикнал да отрича всеки символ на държавността. Поради тази причина Андрешко е издигнат в съзнанието на сънародниците си в борец за справедливост, вместо да е низвергнат като човек, който гази законите. След отварянето на границите българите сами могат да се убедят, че в т. нар. нормален свят законите се спазват, без значение дали са добри или лоши. Затова сънародниците ни, които минат на запад от Калотина гледат да не нарушават написаните правила. Приберат ли се у нас обаче, те се превръщат в неузнаваеми. Гастарбайтери, с които съм си говорил, признават, че в Западна Европа спазват законите, защото глобите са страховити, а често наказанията включват и затвор. Най-важното обаче е, че там никой не мисли за т.нар. "вратички в закона". А у нас е точно обратното: имаш чувството, че един закон се гласува в парламента, едва след като са измислени пътечките за неговото заобикаляне. Затова толкова често се правят поправки във вече гласувани закони. От трета страна, по българските земи сякаш на почит са джигитите, т. е. онези, които не спазват правилата, са на мода. Или ние така сме устроени, та ги издигаме в култ, или нарушителите са по-силни от онези, които искат да има правила и те да се спазват.
Къде е изходът от всичко това ли? Всеки да започне да спазва законите, наредбите и правилата в собствената си държава! Простичко е, но върши работа. Тогава ще се завърне и доверието в институциите, а България отново ще бъде държавата, в която на всеки ще му се иска да живее. Защото сегашната България не е по вкуса на милиони…"
Какво мислят видинчани по въпроса за доверието в институциите:
"Всяко време има своите институции. ... Вярваме им, защото си вършат работата. ... На този етап хората не са достатъчно удовлетворени от начина, по който нещата се случват- липсва повече прозрачност в работата на институциите у нас"- противоречиво е мнението на жители на областния град.
Да вземем и скандала от последната седмица с използването без позволение на ЕГН-тата и подписите на хората, от които сега се очаква, че ще отидат да гласуват. Нима това няма да доведе до още по-ниско обществено доверие в институциите, които са свикнали да си прехвърлят отговорността. Оправдано ще доведе, защото доверието трябва да се печели.
Още за доверието в институциите чуйте в звуковия файл.
Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...
Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..
България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...
На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..
Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора. До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..
Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет. Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН. Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица. Част от втората парламентарна..
От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..