Северозападна България с най-много деца на гурбетчии

публикувано на 22.10.18 в 14:43

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 22 октомври 2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Най- силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Поне единият родител на 43.8% от децата в Северозападна България е в чужбина. Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на регионална среща по проблемите на децата от Северна България. Форумът бе организиран от Българско училище за политика.

Северна България убедително изпреварва Южна по деца на гурбетчии. Най- слабо засегнат от емиграцията е Югоизточният регион, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина. Организаторите на срещата посочват още, че от липсата на родител у дома най- много са засегнати децата от ромската етническа група- на 37,2% от тях поне единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни- поне единият родител на всяко четвърто дете е зад граница.

"Имам много приятелки, на които единият от родителите живее в друга страна. Не са разделени, но по обстоятелства "парични средства". Знам, че като са били още малки децата не го приемат толкова травмиращо. Когато замине на нашата възраст, в пубертета, е по- травмиращо. Това е моментът, когато ти трябва най- много родител... Родителите ми не са заедно. Имам и аз също приятели. Много е трудно, тежко е... Ако майка ми замине, няма как да живея без нея. Постоянно търся съвети от нея... Важно е децата да растат с двамата родители, защото те са тяхната опора...", представиха своята гледна точка ученици от Видин.

"Има определено такава тенденция и тя се налага, защото знаете каква е икономиката в Северозападна България. При условие, че няма какво да работят родителите, те са просто принудени от обстоятелствата и отиват там да работят. Понякога оставят децата при баба и дядо. Аз дълги години съм работила като учителка и още тогава имахме такива случаи- децата се отглеждат от баба и дядо, защото ги няма родителите. Това много тежко рефлектира върху децата", каза Иванка Флорова.

Анализа на северозападния регион и националния изготви Ивайло Миланов- социален работник, експерт в работата с деца и семейства. Данните показват, че естественият прираст в цялата страна е отрицателен. Механичният прираст в някои от областите е положителен като София- град, Стара Загора, Варна. Северозападният регион и по двата показателя е напълно отрицателен.

"Област Видин се очертава като областта, която е достигнала своя минимум и на практика това означава, че всички хора, които са имали възможност да напуснат областта, са го направили. Всички тези цифри би трябвало да послужат и да покажат какво е необходимо за планирането на политиките за деца и семейства. Защото се получава така, че родителите, които отиват по икономически причини да търсят работа в чужбина, една голяма част от тях не отиват, защото се радват да живеят и да работят в Мадрид и по островите гръцките, една голяма част от тях заминават заради работни места, заради липса на статут", заяви Ивайло Миланов.

Намаляването на хората в един регион води след себе си и други проблеми- закриват се лечебни заведения, училища, социалните услуги се изтеглят в по- големите населени места.

Снимка

Данните от представеното на срещата изследване по проблемите на малките жители, показват още, че през 2017 година трудовият пазар у нас е продължил да се подобрява. Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи първенството по брой хора без препитание. Безработица над 5% се наблюдава във всички северозападни областни центрове. Град Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 година.

В образованието тенденцията в национален мащаб през последните две години е отпадащите деца да се увеличават. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца).

Какъв е опитът на Европа с деца на чужденци?

"Зависи много от държавата, в която отиват. Във всички държави обаче има акцент върху това да бъде научен езикът, на който се преподава. В Англия има специални допълнителни часове за децата, които попадат в образователната система. В Германия има специални класове, в които попадат децата за известен период от време, докато усвоят езика. В почти всички държави има наваксващо образование по езика, за да може детето бързичко да се справи с езиковите дефицити, за да може да учи нормално", каза образователният експерт Марияна Георгиева.

Марияна Георгиева е докторант по педагогическа и възрастова психология на Великотърновския университет, един семестър в рамките на докторантурата е била в университета "Стефан Цвайг" в Залцбург. Познава образователните системи в 15 държави. Пребиваването ѝ в Германия дава различен поглед. Казва, че когато изкараш 6 месеца на друго място с колеги от различни държави, може да направиш повече връзки между различните образователни системи, имаш възможност да анализираш повече връзки.

Снимка

В Австрия децата в интернационалните училища, на които немският не е роден език, всички учители ги възприемат като австрийчета. Така и всички деца, които идват от България са българчета. В Германия детето е прието в училище спрямо възрастта си- ако детето е на 9 години влиза в трети клас.

Бабите и дядовците, които гледат внуците, защото родителите са в чужбина, не са в състояние да упражняват контрол, обясни психологът Катя Райчева:

"Не са нито във възможностите си да дадат съвет, адекватен, нито да разберат какво изпитва детето- какви емоционални проблеми, какви неща му се случват, какво детето влага в това. Природата е създала нещата така, че всяко дете да си има майка и баща. Това не е случайно, защото те изпълняват в живота на детето определените си роли. Тези роли не може да ги изпълнява един човек."

Травмата за децата е огромна- те не получават модел на поведение и как да построят живота си. Ако я няма подкрепата на родителите, детето се справя както може. Катя Райчева казва още, че децата са гъвкави и адаптивни, приспособяват се бързо към новата ситуация, но:

"Родителите трябва да са налице. Липсата на родител не може да се замени с нищо."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.