Икономист: Само със селско стопанство е трудно да има подем

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В началото на февруари Националният статистически институт публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт за 2017 година. Те показват икономическите процеси на регионално ниво, макар и за година назад. Статистиката показва различията в регионалния брутен вътрешен продукт между областите. През 2017 г. София е много по- напред с брутен вътрешен продукт на човек от населението, в размер на 30 295 лева, а на последно място е област Силистра с едва 6 687 лева. Къде, обаче, се нарежда икономиката на Българския Северозапад и коя е основната движеща сила в нея? 

Общата структура на икономиката на страната ни днес е следната- 67% принадлежат на услугите, 28%- на индустрията и едва 5%- на селското стопанство. През последните 5 години индустрията добавя само един процентен пункт, който е породен от лек спад в областта на услугите и в селското стопанство. Какъв е профилът на отделните области в Българския Северозапад днес? Това попитахме Петър Ганев от Института за пазарна икономика в България. 

"Отрасловият профил на дадена област е много важен, тъй като на практика на него се базира благосъстоянието на гражданите. В Северозападна България попада една от четирите индустриални области в страната. Тук причината е АЕЦ "Козлодуй"... Различна е ситуацията в областите Видин и Монтана. Трудно, обаче, може само с развитие на селско стопанство да се усеща голям подем в развитието на една общност на местно ниво" - коментира Петър Ганев. 

Най- силно развитите индустриални области днес са Стара Загора, София, Габрово и Враца. Те са единствените, в които индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност- 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност - с по 5-6 процентни пункта за последните 5 години. Размерът на добавената стойност от индустрията на човек от населението показва, че същите области са на първите четири места и то в същия ред - 9 985 лева в Стара Загора, 8 177 лева в Софийска област, 5 305 лева в Габрово и 5 300 лева във Враца. Във въпросните четири индустриални области влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ "Козлодуй" на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции, а в тази област влизат и големите предприятия в Севлиево. В най-голямата група от общата структура на икономиката на страната ни, областта на услугите, като водещи са включени столицата София и областите Варна, и Бургас. 

Областите, в които селското стопанство заема над 10% от добавената стойност, са най- бедни и имат най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска. Силистра и Видин са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област. Има ли нещо страшно в това населението на даден регион да се изхранва от селско стопанство- това попитахме видинчани в анкетата по темата.

"По- скоро преработвателна промишленост, едва ли нещо друго ще тръгне- то вече е обезлюдено и няма хора, няма и кой да работи... Селското стопанство може да се възроди, но няма да го направи никой. От Видин са излезнали много ръководители в България, но никой нищо не е направил за този регион" - коментираха видинчани.

През годините във видинския регион вратите на големите предприятия постепенно се затваряха и хората, които оставаха без работа бяха принудени да търсят препитание в други региони на страната или в чужбина. Има ли предимства това, че в даден регион селското стопанство заема по- голям процент от добавената стойност и може ли хората да се издържат от подобна заетост?

"Не мисля, че има нещо страшно в това хората да се издържат от селско стопанство, но проблемът е, че като казваме селско стопанство имаме предвид отглеждането на житни култури, които се отглеждат в големи блокове, където всъщност няма много голяма заетост. Този тип земеделие не може да даде количество работна ръка, каквото би могло да даде друг тип земеделие"- коментира Красимир Кирилов, председател на Видинската търговско-промишлена палата.

Селскостопанската продукция на Северозападна България е на много високо ниво, а голяма част от нея се пласира и зад граница. За съжаление, зърнопроизводството не позволява голяма ангажираност на работна ръка и затова и безработицата в нашия регион продължава да бъде твърде висока, коментира Жечко Андрейнски, зърнопроизводител от Видин и допълни: 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.