Регионът се топи, област Видин намалява с над 4000 души на година

По демографски показатели Враца и Монтана също не са сред добрите примери. С по 1,9% е намаляло населението в двете области за година. В края на 2018 година жителите на Враца са били 162 549, а на Монтана- 129 637 души. 84 865 души е населението на област Видин в края на миналата година, съобщи Цветан Цветков, началник на отдел "Статистически изследвания - Видин":

"Демографската ситуация в страната, както и за региона, се характеризира с няколко основни неща. Продължава процесът на намаляване на населението, съответно и неговото застаряване. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Намалява броят на живо родените деца и съответно коефициентът на обща раждаемост… Населението за  страната към 31 декември 2018 година наброява 7 000 039 души. За област Видин населението е 84 865 души. Характерно за Видин е, че това е най-малката област по население. Продължава процесът на застаряване на населението. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в нашата област- 29,6%, следван от областите Габрово- 28,6% и Кюстендил с 27,3%... През 2018 година в страната са се родили 62 572 деца, докато за област Видин родените са 586 лица. В регионален аспект можем да отбележим, че се наблюдава висок отрицателен естествен прираст."

Тенденцията за ниска раждаемост в региона е от години. Причините коментира Цветан Цветков:

"През последните години раждаемостта в областта беше около 600 деца, както виждаме намалява. Просто нещата са свързани с това, че нашата област се характеризира с най-застаряващо население. Това не означава, че в нашата област се живее най-добре и затова населението е най- възрастно, напротив. Просто младите отсъстват от областта, което от своя страна води до ниска раждаемост."

Въпреки че областта е с най-застаряващо население, не са много дълголетниците в региона. В края на миналата година във Видинско има един столетник и пет души на 99 години.

Осем села вече са с до десет жители. Обезлюдяват не само села, но и жилища в областния център. 41 583 са жителите му в края на миналата година. За четири години са намалели с две хиляди. Във времето, когато градът се е разраствал, строежите на блокове не спирали. Сега апартаменти във входовете остават пусти, сочи анкета на колегата Генади Вельов с видинчани. 

"Много малко хора останахме. Всичко избяга по чужбина. В нашия вход четири-пет апартамента са все в чужбина... Вечер в пет часа тук- там виждаш някой. Хората изчезнаха... Докато имаше работа, може някой да се задържи. Сега децата отиват да учат по чужбина. Там остават."

Над два милиона българи остават в чужбина, а у нас, за да се променят негативните тенденции, са нужни инвестиции, смята икономистът Румен Гълъбинов:

"Националният статистически институт излезе с данни за 2018 година, че в България живеят малко повече от седем милиона българи. Това е на основа на техните източници на информация, като, разбира се, ние знаем,че в годините между 1989 година и 2019-а , последните 30 години, числото на българите, които са преброени е с близо с два милиона по-малко. В този смисъл има доста хора, които живеят извън България, но не е отчетено, че те са напуснали България за по-продължителен период от време, а всъщност те работят, учат и живеят извън България. Т.е. ние можем да кажем, че значително над два милиона българи живеят извън България и съответно за 2018 година по доклад на Световната банка, който преглежда почти всички държави в света, се изкарва една статистика на емигрантите към родните им държави. От там се вижда, че в България за 2018 година емигрантите са превели обратно над два милиарда евро. Това значи, че средно по около хиляда евро на година са превели българите, които работят в чужбина към свои семейства, за да могат да ги подпомогнат. Тази сума в голямата си част е влязла в потреблението на българската икономика. Малка част от нея може би е отишла за инвестиции, в по-дълготрайни някакви активи или в производствени активи и бизнес, а по-голямата част е отишла за текущо потребление, в случая-  плащане на комунални сметки, лекарства, медицински разходи, неотложни други, свързани с текущата издръжка. Това трябва да се отчита като един съществен елемент, който допринася за повишение на частното потребление в България."

Според икономиста Румен Гълъбинов, общата сума на тази емигрантска помощ- над два милиарда евро годишно, е повече отколкото преките инвестиции в България, които за  2018 година са в размер на 1 500 000 000 евро.

Този момент трябва да се отчете от гледна точка на развитието на икономиката, коментира Румен Гълъбинов и допълни, че трябва да убедим много повече международни инвеститори да дойдат у нас.