Днес в "Калейдоскоп" ви представям една колкото обикновена, толкова и необикновена жена. Подчинила живота си на труд и работа, отгледала добри деца и внуци, радваща се на уважението на своите колеги и ученици, носеща в себе си болка за културата в града. Уж обикновени наглед неща, а в същото време се вплитат в енергията и духа на нашия град Видин. Срещам Ви с Цветанка Иванова Игнатова, която е родена във Видин преди 72 години.
"Почти целия си живот съм преживяла във Видин, много си го обичам и не мога да си представя, че ще бъда някъде на друго място."- казва тя.
Детските си години прекарва в град Видин. Има щастливо и безгрижно детство. Прекарва го най-вече на игрище "Юнак". Родителите ѝ я възпитават в трудолюбие и честност. В дома им има интерес към образованието и културата, купуват се различни книги и се четат, ходи се на театър. Така в Цветанка се поражда интерес към пътешествия в далечни страни и посещения на световни исторически забележителности.
Завършва основното си образование в Първо основно училище. Продължава в първата за времето си математическа паралелка във Втора гимназия "Лиляна Димитрова". След завършване на средното си образование, записва специалност математика, педагогически профил в Шуменския университет. Три години учи там, после се прехвърля задочно. През това време се омъжва, раждат се децата ѝ. Трудно ѝ е да учи и да гледа деца. Преодолява всичко с помощта на съпруга си, който е неотлъчно до нея. Сега от дистанцията на времето е удовлетворена и горда със своите деца. Синът ѝ е капитан на кораб, а дъщеря ѝ е завършила икономическия институт. След дипломирането си веднага започва работа в Градския комитет на комсомола. Продължава да работи като учител в село Плешивец. След това постъпва на работа в току-що създадения изчислителен център. И прекарва в тази структура 17 години от трудовия си стаж. Появява се предложение за работа в Бреговското училище. Приема работата, защото децата са много добри, а и дават по-високи заплати като гранична зона. В същото време тя и съпругът ѝ започват да строят по стопански начин. Пенсионира се като учител по математика в СУ "Цар Симеон Велики". Днес е свободна от професионални задължения и се опитва да обиколи онези страни, за които някога е чела и мечтала.
Гимназията
"Вървеше ми повече литературата, да си призная, обаче повечето отличници кандидатстваха за там и аз заедно с тях. Любим предмет ми беше литературата. Животът в гимназията беше свързан с различни неща: имаше спортове, който обичаше спорта, тренираше. Имаше школи по изобразително изкуство, имаше оркестър симфоничен, хор, духова музика. Свиренето на инструмент те учи на дисциплина, преди всичко."
Училището
"Много е важно възпитанието, семейството преди всичко. Ти трябва да го възпиташ на уважение първо към родителите, и най-вече към учителите. Това да отговориш на родител или на учител, това беше несъвместимо с всякакво възпитание и не се допускаше. Днес много лошо повлиява отсъствието на родителите, които заминаха за Западна Европа."
Видин и културния живот
"Свързвам Видин с целия мой живот. Без Дунава не мога. И го свързвам с културния живот. В нашия малък град имаше толкова много културни институции - Куклен театър и школа към него, имахме пионерски детски хор. Нашият хор печелеше неимоверни награди на всякакви фестивали. Имахме смесен хор, казваше се "Боян Чонос", имаше и хор към Химкомбината. И всички тия хора ходеха на репетиции и за тях това беше едно разтоварване, срещи с публика. Беше много интересно и хубаво. Оперета се правеше, диригент беше Борислав Михайлов. Баща ми беше купил карта и ние ходехме на оперета. Учениците посещавахме оперети с учебна цел. Разказваха ни какво е увертюра, как се построява произведението. Видинският театър беше най-великото нещо на света. Водеха ни всяка седмица на театър и това още от ученици.
Изпращаха млади актьори в нашия театър, те бяха феноменални. Премиера не съм пропускала. А Шекспириадата беше нещо, което не е провеждано не само в България, а може би и в Европа. Това стана през 1964 година, а предишната година се откри летният театър в "Баба Вида". При самото откриване имаше стотици факли и аз също бях факлоносец. Имаше и фанфари. Изнесоха се много представления."
Животът
"Животът е хубав, по всяко време, сега даже ми е най-лесно. Много е важно човек да остави поколение след себе си. Оптимист съм."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Бал-ревю на северняшката народна носия "Бабин скрин" ще се проведе в събота в Лом. С автентични облекла ще се представят цели семейства и дори читалища. Всеки участник ще трябва да направи и кратко представяне на носията, с която е облечен, обясни организаторът от фондация "1300 години България" Ивайло Йосифов . С него разговаря Гергана Панова...
Политическа нестабилност, тревожно отстъпление по отношение на основните права на гражданите и липса на активна институционална позиция и работа за защитата им, са основните констатации в доклада на Българския хелзинкски комитет (БХК) за правата на човека в България. Годишният доклад за правата на човека в България се публикува ежегодно от 1994 г...
Сдружениe "Кауза Северозапад" -Монтана започна кампания "Сърце на колела - за Северозапада" . За да достигнат до повeче хора, от неправителствената организация имат нужда от собствен превоз. Причината е разрасналата се изключително бързо програма за хранително подпомагане, каза председателят на сдружение "Кауза Северозапад" Теменужка..
Ученици от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин се върнаха със седем отличия от участието си в Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада”, организиран от Общински младежки дом – Монтана. Наградите са в раздел "Народно пеене". Учениците са завоювали шест първи места и едно второ, каза техният преподавател Живка Сливенова:..
Нов кметски наместник има вече в село Периловец, община Бойница. Това е Галина Вакарицова, която е кмет на близкото село Раброво. Припомняме, че преди месец, хората от село Периловец се оплакаха за няколко случая на насилие и побой от страна на тогавашния кметски наместник Михаил Флоров. За новото назначение говори кметът на община..
Тази година се навършват 50 години от създаването на Детска градина "Русалка" във Видин. Сградата ѝ е построена през 1975 година от химическите заводи и е наречена първоначално ДГ "Химик", разказва директорът на детското заведение Красимира Виденова . През 2002 година към нея се присъединява Детска ясла №3, когато и се преименува на ДГ..
Ваксината срещу варицела да стане задължителна, предлагат здравните власти у нас. В момента тя е препоръчителна и може да се направи след навършване на 12-месечна възраст. Статистиката показва, че годишно у нас от варицела боледуват около 30 000 деца, като най-засегната е възрастовата група от 1 до 4-годишна възраст. Какво представлява..