Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зорница Климентова - жена с афинитет към миналото, реална представа за настоящето и поглед, взрян в бъдещето

Снимка: Радио Видин
В "Калейдоскоп" ви срещам със Зорница Климентова, която  работи като начален учител и пише проза.  Една жена от нашия Северозапад с подчертан афинитет към миналото, реална представа за настоящето и с поглед взрян в бъдещето, както самата тя казва за себе си. Завършва 8 клас в училището в село Гъмзово, продължава да учи в гимназията в Брегово. Учи  българска филология във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". Работи като учител 22 години в различни училища в българския Северозапад. Създава литературни творби основно в прозаичен стил. Първата ѝ книга е сборник с разкази и носи името "Колоездачката". Втората книга  е озаглавена  "Актовата зала", малък пародиен роман, в който се представят проблемите в училище. Третата книга се нарича " Н- измеримо". Началото на нейните творчески опити са още в първи клас, когато пише  стихотворение, посветено на Асамблеята на мира.


Детството
"Детството ми е свързано със село Гъмзово, там израснах и смея да твърдя, че съм от децата с късмет, защото израснах в голямо семейство, с четири поколения. Моят дядо беше прекрасен разказвач и ни разказваше за Тимошкото въстание. В Гъмзово имаше всичко - имахме добро училище, в което получавахме добро образование, с интелигентни учители, имахме читалищна дейност, изключително богата. Ние, децата, участвахме във всички тези дейности. Имаше певчески групи, за малките, за възрастните, имаше танцови състави, имаше театрални представления. Майка ми повече от 30 години беше библиотекар в читалището и всъщност аз съм израснала в библиотеката. Много книги съм изчела, защото атмосферата предполага към това. Най-ярките ми спомени са свързани с гъмзовското хоро, което беше в неделните дни. Тези хора бяха празникът на селото. Тези хора влязоха в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО."


Училището

"Най-запомнящата се за мен личност беше първата ми учителка Величка Цокова, беше изключително сериозен, строг човек, взискателен към всички, и от време на време ме натоварваше със задачата аз да поема нейните функции. В трети клас ме накара да преподавам урока за прилагателно име. До края на първия срок в 11 клас се колебаех какво да кандидатствам. Дали българска филология или музикалната академия в Пловдив, където се опитваше да ме насочи моята учителка по пиано Румяна Гайдарова. Взех решение моята професия да бъде свързана с литературното изкуство, тъй като изпитвам ужасяваща сценична треска. Излизането за мен на сцена е сериозно предизвикателство."


Университета
"Веднага ме приеха във Великотърновския университет,  българска филология. А защо във Велико Търново, защото това беше любимият ми град. Няма друг град в България, подобен на Търново. Неговата атмосфера е незаменима. Тази специалност ми даде изключително много, защото преподавателите успяваха да ни впечатлят и да разтворят дверите към необятното познание. Дипломната ми работа беше върху романа на Андрей Бели "Петербург" като шедьовър на символистическата поетика."


Професионален път
"22 години работя като учител, никога не съм прекъсвала трудовия си стаж. Първата година преподавах в училището в село Чупрене. Мисля, че малките селски училища си имат своето очарование. Децата там са по-скромни и с повече уважение към учителя подхождат. Не бива да пренебрегваме тези училища и децата, които учат в тях."


Съвременното училище
"Това е болна тема. Липсата на дисциплина се дължи на липсата на ефективни санкции.  От дълги години такива санкции няма в българското училище и това е причина за ниското ниво на дисциплина. Тези санкции трябва да са насочени не толкова към децата, тъй като те са непълнолетни, а към техните родители. Ролята на българския учител е сложна. От една страна обществото гласува доверие на учителя, от друга страна същото това общество гледа на учителя с огромна доза недоверие. И в това е парадоксът. Има един доста сериозен процент хора, които се отнасят пренебрежително към учителската професия и изпращат децата си на училище, защото образованието е задължително и за да не им бъде наложена финансова санкция. Това е грубата истина, колкото и да се опитваме да я крием.
Това може да се промени, първо, като се почне от реорганизацията на самото училище. Първо, класовете трябва да са с двойно по-малко деца. Сега е невъзможно да се работи с големи класове. Второ, да се открие онова златно зрънце, от което ще покълне житцето. И класовете да се формират не въз основа на възрастовия принцип, а в зависимост от реалните знания на всяко едно от децата. И да се отчитат индивидуалните предпочитания на децата. Просто трябва да се обучават в класове, в които принципът да е в зависимост от  нивото  на знанията на децата и от техните предпочитания."


Творчеството
"Доста късно си повярвах донякъде. Може би едва на 35 годишна възраст си позволих да покажа нещо свое. Започнах с разкази в конкурси. Участвах с разказ, който беше написан преди 10 години. Един дълъг период от време криех тези си занимания. Човек трябва да е убеден, че това, което прави, е наистина стойностно и смислено. Дисциплинираният човек е бъдещ успешен човек. Надявам се да се възродят ценностите, свързани с нашите герои, ценностите като достойнство, чест, почтеност. Надявам се това връщане назад да бъде основата, върху която бъдещият човек да стъпи и да изгради едно по-достойно бъдеще за себе си и за децата си."


Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06