Какво спечелихме и какво изгубихме три десетилетия след началото на промените в държавното устройство на страната?
"Преходът приключи някъде около влизането на България в ЕС и НАТО, защото така се изпълни и последната негова цел- преминаването на България от Изток на Запад. Преди това в България беше установено пазарно стопанство- добро или лошо, както и либерална демокрация- също с добро или лошо качество. Основните цели на прехода- демокрация, партиен плурализъм и запазване на основните човешки свободи, пазарът и членството в "западните клубове"- всичко това се случи. От тогава до сега живеем в десетилетие, което не бива да определяме като преход. Защото, ако продължаваме така, се създава илюзията, че нещо предстои и това нещо трябва да е хубаво. В усещането на мнозина преходът не е свършил, защото нищо хубаво не се е случило, но не е задължително да прехождаме към нещо хубаво", обясни политологът Първан Симеонов.
"Общата равносметка е, че в България се извърши генерална промяна във всички сфери на живота. Оттук нататък става въпрос и за личната равносметка на всеки един човек- някои смятат, че нещо са загубили в тези 30 години, други вероятно са спечелили, но най-важното е, че израстна едно поколение, което е изцяло необременено от комунизма и което ще поеме отговорността за развитието на държавата ни в следващите години. Това са свободни хора, хора, които са предприемчиви, хора, за които светът е отворен, хора, за които частната собственост, свободата на словото, свободата на движение са даденост. Хората винаги в такива години на промени имат най-различни представи за това какво трябва да се постигне и да се направи и много от тях в крайна сметка са неудовлетворени от това, което е постигнато, защото са имали други представи за нещата. Ние наистина не знаехме какво представлява демокрацията. Много хора си представяха промяната, като само лично забогатяване без никаква допълнителна отговорност към това, което се случва около тях. Равносметката за всеки един човек е индивидуална, но за всички промяната е огромна и аз смятам, че тя е в положителна посока. Днес България принадлежи на цивилизования свят, част е от един проспериращ в икономическо отношение Европейски съюз, част е от икономическо, културно и духовно пространство, което е лидер в света", е равносметката на демократа проф. Вили Лилков.
"Преди 1989 година не бяхме най-бедните в Европа, имаше много по-голямо равенство. Да, нямаше толкова богати хора, но хората имаха достъп до образование, до здравеопазване, демографски България изглеждаше по съвсем друг начин. Новоизлюпените демократи през тези 30 години се опитваха постоянно да доказват колко зле сме били преди 1989 година, но въпреки това много хора помнят как са живели. Това беше един преход към капитализъм и в крайна сметка при първоначалното натрупване на капитала изплуваха всички възможни и човешки пороци, и онези недостатъци на капиталистическата система, където всеки над всекиго се доказва и всеки се стреми към печалбата въпреки морални, юридически норми, въпреки представата на гражданите за добро и лошо. Това е резултатът от т. нар. "преход към пазарна икономика", а истинското му име е преход от едно социалистическо към капиталистическо общество. Може би хората нямаха представа за действителните закони на капиталистическото общество и всички смятаха, че ще бъдат откъм страната на капитала, а не от страната на труда. Това беше обществената заблуда. Днес отвращението от прехода, от обещанията, от очакванията в прехода се превръща в недоверие към всичко и всички- в политическите партии, в системата на управление, ниска избирателна активност, бягство на хората от политиката и обществените дела. Това са резултатите", е мнението на социалиста Михаил Миков.
Какво не се случи през тези 30 години, а трябваше?
"Трябваше от самото начало на прехода да се говори за пари, за икономика, защото тогава мнозина бяха фиксирани в миналото- добър ли беше комунизмът, лош ли беше, случи ли се комунизъм, беше ли истински комунизъм, не беше ли... или пък са фиксирани в политическата страна на нещата, а малцина говореха за най-важното- икономиката. Трябваше тогава да се говори, че самата трансформация е най-вече трансформация на собствеността- от държавна, централизирана икономика ще трябва да преминем в частна и децентрализирана икономика. Вместо това- отложихме приватизацията със 7-8 години, вследствие на което икономиката ни вече беше почти безжизнена, защото се мъчеше да кара постарому в един нов свят и когато 97-98 година трябваше вече да се прави приватизация, не беше останало нищо за приватизиране. Това е тежката цена на закъснението. Закъсняхме с най-важното в един преход- икономическата трансформация. Друго, което трябваше да се случи, е малко по-категорично скъсване с миналото, защото сенките на миналото останаха и в настоящето. Не биваше и да допускаме такава неприятна социална цена, която доведе до тежко разслоение и тежки социални и регионални различия в България. Това неравномерно развитие на страната е една от тежките последици на неудачите в прехода. Не мисля, че демокрацията ни е отнела нещо. Може би намали усещането за предвидимост, а за мнозина това е страдание, защото предпочитат да са в една по-посредствена, по-бедна, но по-предвидима среда. Хората преживяха като несправедливост и голямото социално разслоение, а всъщност това е създаването на капитализъм. Много хора приеха това за кражба, но това не е кражба- това е просто капитализмът. Този период отне статуса на много хора- на хора, които можеха да потребяват култура, да почиват по малко, на хора, които се бориха за вила или чакаха ред за кола. Отне им статуса на псевдо средна класа и ги направи социална низина. Това е много по-болезнено дори от загубата на собственост. За добро или лошо, просто това е пазарът- там не може всички да са богати, за съжаление", смята политолотъг от Галъп интернешънъл Първан Симеонов.
Още по темата и какво смятат видинчани за прехода- в прикачения звуков файл.
За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..
Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември. Държавно горско стопанство Видин (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..
Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..
Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..