На сцената се чувствам истински жива - споделя хореографът Цветелина Димитрова

Когато работи, работи с чувство и с емоция и  се обръща към момичетата си:  "Всичко трябва да бъде с чувство!". За себе си казва, че е енергична, харизматична и борбена личност. Преследва неотлъчно целите си, не стои на едно място, действа като една истински лъвица. Преди четири години започва работа на морето като аниматор и там се научава на много и различни дейности, развива в себе си талантите, които носи в себе си от малка.  Това, което прави и което ѝ доставя удоволствие е да забавлява хората и да се раздава. Тя е творческа личност и казва :"Винаги когато творя и трябва да измисля един танц, той трябва да мине през мен, за да се получат нещата."


Мечтата
"Като завърших 12 клас, трябваше да кандидатстваме, дойдоха на място от Варна да ни направят изпита и естествено, всички бяхме приети с отличен. Но не беше държавна поръчка и беше платено, беше много скъпо за моя баща, и аз реших да изчакам една година. Дойдох тук, в град Козлодуй и се подготвях за кандидатстване при Румен Велковски, с когото сега сме колеги в този дом. Започнах със зумба, това са движения под звуците на латино музика. Могат да се направят различни хореографии. И няма определени точни движения като в народните танци, можеш да се движиш, където си пожелаеш и няма значение крак, ръка, танцува се поотделно. Сега танцувам зумба-фитнес. Лятото на 2016 година бях пуснала обява за аниматор, обадиха ми се и аз отидох и започнах работа на морето. На втората година като аниматор получих приза "Служител на сезона", което за мен беше голяма чест. Първата година отидох като детски аниматор с хореография. През деня правех зумба фитнес, туристите чуваха емоцията и идваха така по бански, мокри на площадката, боси и започваха да танцуват, забавляваха се,


Детството
"Моето детство беше много цветно. Израстнах в Селановци и учих до 8 клас там. Ваканциите прекарвахме при другата баба в Хърлец.
Тогава с бабите ходехме по два пъти на Вършец и с  родителите също, но беше по-хубаво с бабите, защото аз бях единственото момиче в рода... Дядо ми разказваше как като малка съм се качвала на стълбата над коша за царевица и съм рецитирала. Рецитирах "Моторните песни" на Никола Вапцаров, И така аз постоянно се качвах на някое дърво, трябваше да рецитирам, да ми се чува гласа. Много обичах да пея, изтърках касетките на баща ми със записи и се записах себе си как пея на английски. Не знам какво му е било на баща ми... Много обичах да танцувам, още от малка в детската градина в пиесите танцувах..."


Творчеството
"Аз обичам свободата, да творя, когато ме поставят в рамка, ми изчезва музата, изпадам в творчески застой. Така и моите момичета, харесват някаква песен и ми казват: "Цвети, тази песен е много хубава, не можеш ли да я направиш?", "Да, така е, но трябва да ме докосне отвътре, момичета, трябва да мине през мен" Така миналата година излиза песента на Миро "Печат от моята душа". Аз я слушам и започвам да плача. Защо? Не знам, тя просто мина през мен. И аз си казах, трябва да направя танц на тази песен. Направих го. Този танц цяла година се игра на благотворителния концерт, на Спортист на годината, в техникума. И всеки път този танц се развиваше до такава степен, уникален танц и това беше печат от моята душа."


Сцената
"Чувствам се най-добре на сцената. Готвиш се, трудиш се, блъскаш се седмици, месеци за три минути слава. Ето в Сливен бях поканена като зумба -инструктор да покажа своя хореография. Аз се качих на сцената, свалих очилата и просто бях себе си, това е. Това, което ти дава публиката, обратната връзка да те зареди, положителната енергия, усмивките, аплодисментите и стискането на ръката... Това е, което ме поддържа и ме държи, тогава се чувствам истински жива. Животът не е нито само бял, нито само черен. Зависи как гледаш на живота дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Винаги трябва да гледаш положително на случващото се в живота..."


Повече може да чуете в звуковия файл.