Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Клавдия Каменова от Видин: Следвам моето вътрешно усещане - да съм полезна и да помагам

Снимка: Радио Видин
В първото издание на "Калейдоскоп" за 2020 година избрах мой гост  да бъде млад човек, който да даде нова и позитивна  енергия на нашето предаване и да ни зареди с младежки оптимизъм, с увереност и много мечти. Срещам ви с Клавдия Каменова, която е родена във Видин през 1991 година, а днес живее и работи в град Бургас. В момента тя е преподавател по ментална аритметика за деца. Преди това цели три години работи като учител по програмата "Заедно в час", където има нелеката задача да работи с деца от уязвими групи. Това определено ѝ дава добра закалка в следващите професионални стъпки. 


Клавдия има голяма слабост към всякакъв вид изкуство - рисуване, танци, музика, пеене, писане. Не случайно е завършила средното си образование във видинското училище "Свети Свети Кирил и Методий", профил "Изобразително изкуство". Продължава образованието си в Югозападния университет, в специалност "Социални дейности". Кандидатства за участие като преподавател в проекта "Заедно в час", одобрена е и започва работа в 136-то училище в София. Успоредно с това завършва магистратура в Пловдивския университет специалност "Начална училищна педагогика".


ДЕТСТВОТО

"Какво си спомням. Винаги около мен имаше някакви животни, кученца най-вече. Едно време имахме бунгало в "Майски лес". Там имаше много бунгала и хората си имаха градини там, които обработваха. Това беше едно от най-любимите ми преживявания, тъй като там имаше кучета, толкова хубави зеленчуци, чийто вкусове и досега си спомням, плодове... Атмосферата беше съвсем различна, хората бяха отрудени, но психически спокойни и стабилни. Идилично беше. Наистина вълшебно преживяване. Дори само удоволствието да си наточиш от помпата прясна, чиста вода или да си откъснеш плодове и зеленчуци, за които ти самият си се грижил, няма такова удоволствие. Оставяха ми една свобода,  не ме наставляваха, по-скоро ме оставяха аз да опитам. Родителите ми бяха доста либерални към мен."


ИЗКУСТВОТО
"Като дете исках да стана художник, много обичах изкуството, всяко нещо, свързано с изкуството ми е голяма слабост. Като малка постоянно рисувах на едни големи тефтери с химикал. Нашите като видяха, че натам отиват нещата ме записаха в шестото, в паралелката по изобразително изкуство. Освен рисуването литературата и музиката ми бяха много голяма слабост. Нямах търпение да дойде ваканцията и да започна да чета книгите, които ни даваха за лятото да прочетем. След 12 клас не бях съвсем наясно накъде да се насоча, какво да следвам, в кой град, знаех само, че имам вътрешното усещане, че трябва да правя нещо, което да бъде свързано с това да помагам на хората, да бъда полезна по някакъв начин, това е нещото, което и до днес ме води. Разглеждайки списъка със специалности, видях "Социални дейности" и реших, че това ще е моето."


БЪЛГАРИЯ
"Аз много обичам да пътувам, но мястото, където искам да живея е България. Просто такова ми е вътрешното чувство и вътрешното усещане. Изключително много неща тук са трудни. Бих казала, че да остане човек да живее в държавата ни е по-скоро смел избор."


ЗАЕДНО В ЧАС

"Когато видях самата идея на "Заедно в час" си казах: "Това е моето нещо, и аз със сигурност трябва да бъда част от това". Това, което ми хареса тук е, че хората са много големи професионалисти и поддържат една много позитивна атмосфера на работа. Тук получих връзки с хора, които са едни истински личности, едни хора, с които можеш да откриваш решенията заедно. Учителската професия ми харесва. Но има тотална разминаване между това от какво учителите и децата имат нужда и какво действително се случва. В 136-то училище работех с деца от ромски произход, изключително предизвикателни за работа деца, защото средата, в която са израснали е била много тежка... Тези деца правеха всичко възможно, така че да предизвикат внимание. Случвало се е да се сбиват, да има конфликти, просто защото са имали крещяща нужда от внимание, което не са получили вкъщи. С тези деца и въобще с децата трябва да се подхожда много внимателно и да се опитваме да ги разбираме."

 
Клавдия Каменова знае, че трябва да следва вътрешното усещане, а то е, че трябва да прави нещо, което да бъде свързано с това да помага на хората. Усещане, което продължава и днес да я води в нейния житейски, духовен и професионален път, а на нас пожелава здраве и да можем да следваме гласа на сърцето си.

Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Враговете ни са нашите благодетели

Във Втора неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. Също така, в зависимост от нашето благоразположение към Бог и Неговите заповеди, ще се отнесе и Той към нас. Според нашата вяра и..

публикувано на 05.10.25 в 08:00

Румен Джагаров: Архитектурата като изкуство и мисия

Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село..

публикувано на 03.10.25 в 16:30

Японска философия за живота и любовта в романа „Преди кафето да изстине“

В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който..

публикувано на 03.10.25 в 16:30

Светът е по-хубав, когато се усмихваме

Днес отбелязваме Международния ден на усмивката – ден, който ни напомня колко важен и силен е този малък жест. Усмивката е универсален език. Където и да отидеш по света, хората я разбират.  Знаете ли, че когато се усмихваме, в тялото ни се случва истинска магия? Мозъкът започва да отделя хормони на щастието – ендорфини, серотонин, допамин. Те..

публикувано на 03.10.25 в 16:10

Историята на камилите Аладин и Самир

Рядко в нашата рубрика "97 лапи и 1 опашка" посрещаме гости, различни от кучета и котки, и когато това се случи, вълнението е повече от осезаемо. Днес на гости не идват просто домашни любимци, а истински пустинни "аристократи" – камилите Аладин и Самир . Те принадлежат към азиатската порода двугърби камили , известни със своята невероятна..

публикувано на 03.10.25 в 15:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Обстановката в момента е зимна

Облачно, драстично застудяло и със значителни валежи е времето в последните няколко дни. Оранжев код е обявен и за днес за Северозападна България заради интензивни валежи от дъжд, преминаващи в мокър сняг. Села във Врачанско и Монтанско останаха без ток, докато над 30 сантиметра е снегът на прохода Петрохан, който е затворен паднали клони от..

публикувано на 03.10.25 в 12:35

От Горни Лом до Манила: Мечтата на Венислав Антов, която стана реалност

Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..

публикувано на 02.10.25 в 17:05