От данните става ясно, че българинът живее с доста страхове и притеснения, обобщи социологът Евелина Славкова:
"В проучването са тествани страховете на българите за тяхното лично бъдеще, страховете на българите по отношение бъдещето на България и притесненията им в световен мащаб. Прави впечатление, че българинът в най-голяма степен се притеснява за доходите си и по един или друг начин да не бъде материално обезпечен. На второ място е посочено здравето. За финансовите си възможности се притесняват от най-младите до най-възрастните, а по отношение на здравето- по-възрастните. Прави впечатление и че в българското общество освен материалните ценности, вече значение имат и постматериалните ценности, като опазването на околната среда. По отношение на България най-голямата тревога на българите продължава да бъде емиграцията на младите хора, липсата на лекари и на учители. В световен мащаб тревогите на българите са свързани основно с теми, които наблюдаваме в последните месеци- природни катаклизми, замърсяване на околната среда, пандемии. Всичко това показва, че нивото на тревожност в българското общество е доста високо."
69% от българите се притесняват от ниски доходи. Проучването сочи още, че половината от българите са притеснени да не забравим традициите, корените, обичаите си. 62% от българските граждани се притесняват за своето бъдеще, а само 28% - не. Близо 70 на сто от анкетираните се притесняват и за бъдещето на България.
Какви са притесненията на видинчани, попита Николай Хараламбов:
"Всичко ме притеснява в България- здравеопазване, съдебна система, пенсионна система. Не върви на добре България... Здравето много зависи от финансовото състояние. Притеснява ме това, което се случва в момента в България. Децата ни бягат от тук, защото виждат какво става. От 30 години няма нормална държава. Не се ли сложи край на тези простотии, които се вършат от управляващите, няма да стане. Като живееш постоянно в стрес, следствието е инфаркт, инсулт, онкологично заболяване, като живееш нормален живот, следствието ще бъде да си гледаш внуци и правнуци и да се радваш на дълголетие... Най-важното в личен план е здравето. За България ме притеснява това, че младите хора изчезват. Много малко са тези, които искат да останат тук..."
Като цяло българинът вече си дава сметка, че не е капсулиран и всеки световен проблем може да даде отражение върху България и върху него лично, смятат социолозите и добавят, че независимо от високите нива на тревога, тези данни могат да се погледнат и положително- излезлият от социална и културна изолация българин все повече обръща поглед към проблеми, които преди не са имали голямо значение за него.
"Нормално е хората да са притеснени за материалното си състояние, защото сме бедна държава. Освен това до преди демокрацията хората имаха друг манталитет и начин на живот. Все още има хора от това поколение, които са в работоспособна възраст и си спомнят времето, когато имаше работа за всички, имаше сигурност и когато те назначат на работа, получаваш някакви доходи. Сега нещата се промениха много, защото вече не е сигурно дали ще имаш работа, дали ще останеш на тази работи и дали ще получиш доходи. Това стресира хората. Тези, които са живели в онова време, няма да го преодолеят никога. Това трябва да се изживее и да дойдат младите хора. Родителите обаче не могат да предадат на децата си новите умения, които са необходими за това време, защото самите родители ги нямат- да застраховаш, да инвестираш, да спестяваш и пр. Така и на децата става трудно да се адаптират към новите условия, борят се на принципа "проба-грешка". Освен това българинът не обръща внимание и на здравето си- заради това сме на първо място по инсулти, инфаркти и т.н. Но си мисля, че това се променя с времето и младите хора обръщат повече внимание на здравословния начин на живот и на екологията за разлика от по-възрастните. Основен проблем у нас е, че няма приемственост между поколенията. Дори традициите и празниците са различни в различните поколения. В по-богатите страни битовите проблеми са решени и там обръщат внимание на по-глобални неща, като екология здравословен и целесъобразен начин на живот. Ние вървим в тази посока бавничко, но ще стане, защото сме част от света и не можем да бъдем встрани от него", смята психологът Катя Райчева.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Всеки успешен бизнес започва с идея, която впоследствие трябва да превърнем в реалност и да направим основа за устойчив бизнес. Първата и най-важна стъпка е ясно да дефинираме бизнес идеята си, да оценим нейния потенциал и след това да я приложим на практика. Една от най-добрите стратегии за растеж в бизнеса, както и в живота, е консистентността..
"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо ." Това каза в "Посоките на делника" Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра". Той е с..
Служебно преизчислените пенсии от 1 април 2024 г. са 350 718, почти с 15 000 повече в сравнение с 2023 година по данни на НОИ. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или..
Въвеждането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати ще стане факт, увериха от социалното министерство. В момента се разработват промени в Кодекса на труда, включващи новата формула, по която ще се определя минималното възнаграждение. Намерението е в нормативния акт да запишат критериите, въз основа на които ще се определя..
Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица. Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава. Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..